Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
нехарактерно за еврейското или иудео-християнското общество, но за съжаление римското християнство
възприело тъкмо нетолерантните становища на хора като Тертулиан.
Много от жените, ръководили групи на назарянски общности, които официално били обявени за
еретични, проповядвали учение, основаващо се на указания от аскетичното братство Терапевтат в Кумран.
Тези учения обикновено били с духовна насоченост, а римскта форма на християнството била с по-
материалистичен уклон, затова мистичното учение било възприемано като огромна заплаха. Римската
стратегия срещу жените-проповедници се свеждала до обявяването им за грешници и по-нисши същества в
съответствие с думите на св. Павел, който написал (в 1 Тимотей 2:13-14): “Защото по-напред беше създаден
Адам, а после Ева; и не Адама биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление”.
През II в. в християнските църкви започнал процес на сегрегация: мъжете изпълнявали ритуалите, а
жените се молели мълчаливо. В края на века дори това им било забранено. Всяка жена, за която се знаело,
че взима участие в религиозна церемония, била обявявана за блудница и магьосница.
По ония времена назаряните били неудобни не само за римските власти, но и за Павловото
християнство – и най-вече за Ириней, епископа на Лион. Той ги обявил за еретици, понеже твърдели, че
Иисус е човек и няма божествен произход, което противоречало на постулатите на новата вяра. Ириней
отишъл и по-далеч, обявявайки, че самият Иисус е практикувал неподходяща релегия и е сбъркал във
вярата си! Ириней писал за назаряните, които наричал ебионити (бедните), следното:
И те, като самия Иисус, както и есеините и задокитите отпреди два века, се придържат
към книгите на пророците от Стария завет. Отхвърлят Павловите послания, отхвърлят
апостол Павел и го наричат изменник на Закона.
В отговор назаряните от движението на деспосините обявили Павел за “отстъпник и неистински
апостол”, като добавили, че неговите идолопоклоннически писания трябва да бъдат напълно отхвърлени.
С оглед на конкретните опасения на Църквата по отношение на Мария Магдалина бил изфабрикуван
един необикновен документ, предназначен за ортодоксална употреба. В него се описвало виждането на
епископите за мястото на Мария в общата картина на нещата. Озаглавен “Апостолски църковен ред”, той
бил написан във формата на предполагаем разговор между апостолите и се основавал на допускането
(нещо, което не се споменава в евангелията), че Мария и Марта са присъствали на Тайната вечеря. На пръв
поглед това противоречи на целите на документа, но впоследствие изразява диструктивния си замисъл.
Откъс от този разговор гласи:
И Иоан каза: Когато Учителят благослови хляба и чашата и ни ги подаде, казвайки:
Това е моето тяло, това е моята кръв, не предложи от тях на жените, които бяха с нас.
Марта рече: Той не ги подаде на Мария, защото я видя да се смее.
Въз основа на този въображаем диалог Църквата постановила, че първите апостоли са решили на
жените да не се позволява да бъдат свещеници, защото не били сериозни! Сетне същината на
изфабрикувания разговор била приета като официална църковна доктрина, а Мария Магдалина обявена за
маловерница и вироглава. Повече от 1600 години по-късно, през 1977 г., без да се е променило кой знае
какво, папа Павел VI постановил, че жените не могат да стават свещеници, “защото нашият Бог е мъж”!
При съставянето на “Апостолски постановления” очевидната неприязън на Петър и Павел към
жените е тактично използвана за създаване на доминирана от мъжете среда, но цитираните изявлания на
двамата апостоли са подбрани много внимателно, понякога дори извън контекста. Въпреки явното желание
на св. Павел за господство на мъжете в писмата му изрично се споменават жените, които са му помагали:
например Фива, която нарича “служителка на Църквата” (Римляни 16:1-2), заедно с Юлия (16:15) и
мъченицита Прискила (16:3-4). Всъщност Новият завет (дори в стратегически редактираната му форма) е
пълен с имена на сподвижнички, но епископите на Римската църква са предпочели целокупно да ги
пренебрегнат.
Църковнта йерархия толкова се е бояла от жените, че е наложила безбрачие на своите свещеници –
правило, което през 1138 г. се е превърнало във закон и е валидно и днес. Но това, което е тревожело