Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
била Magdal-eder, кулата-пазител на стадото. Тя властвала от Великия дом на E-gal. Името Магдалина се
идентифицира с титла. Важно е, че в Лука 8:2 (хронологически най-ранното и споменаване) за нея пише:
“Мария, наричана Магдалина”, и тя често бива наричана Магдалина. Положението и на Magdal-eder явно е
от голямо значение и Магдалина е титла, а не фамилия, нито обозначение за произход.
В месопотамски Шумер (Ур Халдейски, земята на Авраам: Битие 11:28-31) царят-свещеник бил
наричан Sungalugal – откъдето произлиза френската дума sang (кръв), например в Sang real, “кралската
кръв” – и символът на властта му била овчарската гега. Много по-късно християнската църква си
1 В английския текст за „митар” е използвана думата publican (ханджия или митар).
2 В английския текст harlot.
3 В английския текст whore.
присвоила царския жезъл като символ на властта за своите епископи. Инана, кралицата-богиня, била
възприемана като “носителка на чашата”, чието свято съдържание – “нектарът на висшите добродетели” –
бил наричан Gra-al (по-късно, на английски, the Grail). През Викторианската епоха свещения Граал е
започнал да се свързва с чашата, от която Иисус пил на Тайната вечеря, но в оригиналната история бил
нещо съвсем друго. Образът на Граала съществувал много преди Иисус.
В този контекст, hierodule (свързван с Инана) е най-свещният аспект от сватбените ритуали. Инана,
богинята на светлината и огъня, по-късно е отъждествявана с Диана на деветте огъня ( an-na е акадска дума,
която означава “кремък”). Нейният символ, както личи от тогавашните монети, е Rosi-crucis – чашата за
роса, - кръст в кръг, първоначалната емблема на свещения Граал.
В духовните среди hierodulai (мн. ч.) били “свети жени”, или в новозаветни времена – върховни
жреци на Диана (Артемида) Ефеска. Дрехите на hierodulai били червени. Те представлявали ritu (истината),
откъдето идва и думата “ритуал”. Художниците често изобразявали Мария Магдалина в червено в
жреческата и роля на hierodule. Поради лингвистичното изопачаване, превърнало hierodule в harlot, малко
преди преводите на Библията на английски, Великата Инана станала Вавилонската блудница от Откровение
17:1-5 и червеното скоро започнало да се свързва с проституцията. Проститутките и до днес експлоатират
тази изкривена християнска представа, като се обличат в червено или се показват осветени в червена
светлина.
Всъщност hierodule олицетворява същината на свещения брак, наричан Hieros Gamos. “Песента на
Инана” е по-ранна версия на старозаветната “Соломонова песен” и именно там е обяснена сватбената
церемония Hieros Gamos – свещен ритуал, който се повтаря в старозаветните брачни сцени на Иисус и
Мария Магдалина.
ЖЕНИТЕ-СВЕЩЕНИЦИ
При анализ на забележките, които св. Павел е направил по повод на жените и свещеничеството, се
забелязва едно сериозно несъответствие. Веднъж той поименно споменава жените, които му помагат,
възхвалявайки труда им; в други случаи, забранява жени да вземат активно участие в богослужението, и
най-вече в свещеническите задължения.
Изглежда хората, които по-късно са съставили “Апостолски постановления”, включително
Климент, Тертулиан и други, са избрали онези части от писанията на Павел, които най-добре са
подхождали на интересите им, и са пренебрегнали останалото. Но това не обяснява противоречивите
стандарти на Павел в тази връзка, което навежда много теолози на подозрението, че посланията на св.
Павел може да са били променени преди одобряването им, за да отговарят на изискванията. Други
предполагат, че някои послания не са писани лично от него. Всъщност няма начин да се докаже нито
едното, нито другото, тъй като оригиналните писания вече не съществуват, но несъмнено е минало доста
време между Павел и тези, които са използвали труда му в подкрепа на нововъзникналия клон на
християнската вяра.
Павел се появява в Новия завет през 40 г. и е бил разпнат през 64 г. Тертулиан е роден около 160 г.,
Климент му е бил съвременник, починал около 215 г., а пълвият Константинов събор в Никея е бил през
325 г. Освен 261 години между св. Павел и основаването на Римокатолическата църква били изминали над