Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
свързвани Симон Зилота, Филип, Тома и Тадей, заедно с Иуда, Саломия, Мария Магдалина и деспосините
като общо. Другата фракция се представлявала от проповедническата школа на Петър и Павел, известна
като Павлова, която била съсредоточена в Рим. С течение на времето тя се превърнала по-скоро в
“църквианство”, отколкото християнство, заглушила назарянското братство и станала официалната религия
на императорите.
Макар че през IV в. Константин фалшифицирал християнството, налагайки хибрид от християнски
и други езически вярвания, не мога да го обвинявам за всичката поквара. Раннохристиянските отци
оформяли религията, тка, че да отговоря на личните им амбиции, при това много преди Константин.
Климент Александрийски махнал историята за Лазар от Евангелието от Марко някъде около 195 г., а горе-
долу по същото време Квинт Тертулиан вече бил подготвил почвата за кампанията срещу жените,
заявявайки в “Правилник за църковната дисциплина”:
На жената не е позволено да говори в църква, нито да кръщава, нито да дава причастие,
нито да иска участие в каквито и да било мъжки дела, най-малко църковна служба.
По този въпрос Тертулиан (църковен деятел от Картаген) изразявал общото мнение на Павловото
движение – ровтарял и подчертавал документираните слова на своите предшественици, а най-вече на Петър
и Павел.
В Евангелието от Филип Мария Магдалина се сочи като символ на божествената мъдрост, но
епископите на утвърждаващата се Църква забранили всички подобни текстове, тъй като щели да отслабят
позициите на запазеното само за мъже свещеничество. В първото послание на ап. Павел до Тимотей се
казва:
Жената да се учи в безмълвие и с пълно покорство. На жена не позволявам да поучава,
нито да господарува мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие” (1 Тимотей 2:11-12).
Подобни директиви, заедно с изказвания от този род, се откриват в “Апостолски постановления” –
дълъг и изчерпателен списък на католически църковни правила, започнати от св. Климент и довършени от
Константиновите епископи. Те са наречени “най-свещените канонически книги и християнски закони”.
Властно поднесени настъвления като гореспоменатите успели да потулят завета на Мария
Магдалина. Дори за по-сигурно “Апостолски постановления” стигат дотам, че да я назоват по име,
добавяйки: “Нашият Господ Бог, самият Иисус, когато прати нас дванадесетимата да печелим
последователи сред хората и народите, Той не изпрати никъде жена да проповядва”. След това, отново
цитирайки св. Павел (от 1 Коринтяни 11:3), текстът продължава така: “Искаме да знаете още, че глава на
всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът.”
От текста на “Постановленията” става ясно, че в назарянската общност жените са вземали дейно
участие в църковните служби. Затова документът предупреждава надълго и нашироко срещу тази практика,
заявявайки, че “не е малка опасността за онези, които са я възприели”. Конкретно за кръщението в
“Апостолски постановления” се твърди, че е “нечестиво и отвратително” жена да изпълнява тази или която
и да било друга свещеническа функция. След това се обяснява, че “ако кръщението е трябвало да бъде
извършвано от жени, нашият Бог със сигурност щеше да бъде кръстен от майка си, а не от Иоана”. “Тези
еретични жени, пише Тертулиан, колко дръзки са само! Нямат никакъв свян. Достатъчно нахални са да
проповядват, да спорят!”
Тук е необходимо да припомним, че предримското християнство до голяма степен копира иудейските
институции. Неговите последователи на практика могат да се определят като иудео-християни, понеже се
ридържат към традиционните идеи. В еврейското общество никога не пресмятали жените, когато
преброявали присъстващите в храма, за да видят дали присъства минимумът от десет души, за да се
проведе службата. В Талмуда се казва: “Думите на Тората трябва по-скоро да бъдат предадени на огън,
отколкото преподавани от жени”. И жените били третирани като по-нисшестоящи смъртни, с по-малко
права от мъжете. Във Второзаконие 22:23-27 например пише, че девица, изнасилена в града, трябва да бъде
осъдена на смърт, тъй като лесно е можело да извика за помощ!
Именно по тези въпроси далеч по-либералното, толерантно и социално балансирано назарянско
братство на Иисус се различавало от другата фракция. В него съществувало подчертано равенство,