Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
който е през месец нисан (март-април). На практика тези празници съвпадат с март и септември, месеците
на равноденствията. Но макар да звучи странно, “първият месец” от еврейският календар е не тишри, а
нисан – месецът, който се използва за историческото пресмятане на царуванията.
Във всеки случай, тъй като през 759 AUC [6 г.] Иисус е влязал в “дванадесетата си година” (т. е. е
на 24), и е бил посветен в съответната степен от учените хора в храма, мога да заключа, че рождения му ден
е бил в началото на нисан (март), на дата преди 14-и, съгласно правилото за Пасхата в Левит.
За пресмятането на точната дата можем да се обърнем към времеопределящата терминология от
Новия завет, както е обяснена в свитъците от Мъртво море. Започва се с определяне на равноденствията и
слънцестоенията. В новозаветния гръцки фразата en ekenais tais hemerais (в онези дни) се отнася за месеца
на равноденствието тишри (септември), en tais hemerais ekenais (дните онез) – за месеца на равноденствието
нисан (юни), а en tautais tais hemerais (в тия дни) – за тебет (декември). Важният фактор тук е
разположението на съществителното hemerais (дни).
По-конкретно treis hemerais означава “ден трети” (вторник), като неделята е ден първи, и така
нататък. Когато се използва определение като hemerai okto (ден осми), това пък е свързано с ден първи – на
осмия ден след дадено неделно събитие (т. е. на следващата неделя), вместо да бъде посочен като ден първи
на следващия седмичен цикъл. Важно е да се има това предвид, когато се разглежда разказа на Лука за
обрязването на Иисус.
Заветът за обрязването е заложен в Битие 17:11-12, където се казва, че то трябва да бъде
извършвано, когато момчето е на 8 дни. Това се потвърждава и в Левит 12:3. Що се отнася до Иисус, Лука
(2:21) разказва: “Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът.” Но в гръцкия оригинал не
се казва okto hemerais (8 дни), а hemerai okto (ден осми), което ще рече – в неделята след някой си ден
първи, неделя. Все пак от Левит знаем, че това трябва да е станало осем дни след раждането на Иисус,
което по аналогия означава в неделя. И тъй като е известно, че това е било неделята преди пасха на 14
нисан (март), обхватът се стеснява до две недели.
Ако сега се върнем на дните от месеца, ще открием, че има конкретни определения за ключови дни,
обозначени с термини, като “този ден”, “онзи ден”, “на другия ден” и “последния ден”. Първия ден от
месеца бива наричан “този ден” – термин, който обозначава и датата на римската Нова година в
съответствие с юлианския календар, въведен през 46 г. пр. Хр. Що се отнася до рождения ден на Иисус,
този термин е използван съвсем конкретно: “Защото днес ви се роди..” (Лука 2:11)1, а римският календар
започва от 1 март.
Така че Иисус очевидно се е родил в неделя, на 1 март 7 г. пр. Хр. по юлианския календар. А според
“Указател на библейската хронология” на Финиган тази дата наистина е била неделя.
В духа на месианската традиция впоследствие Иисустрябва да е получил официалния династичен
рожден ден – 15 септември, с който се узаконявал неговия статут. В някои стриктно ортодоксални
традиции все още се смята, че рождената дата на Иисус е през септември ( тишри), месеца на Изкуплението
( йом кипур). Това е била официално установената рождена дата на династичните наследници, независимо
от действителния ден на раждане. Но през 314 г. император Константин по своя воля е променил рождения
ден на Иисус на 25 декември. Направил го е по две причини. Първо, за да разграничи християнския празник
от иудейския, което само по себе си трябва да значи, че Иисус е християнин, а не иудеин. Второ, защото
този ден съвпадал с езическия празник на слънцето след зимното слънцестоене – дата, която била добре
позната на римските граждани.
СЪПРУГАТА НА СПАСИТЕЛЯ
В някои случаи, макар и евангелията а са единодушни по отношение на дадено събитие като цяло, в
начина, по който го представят, се установяват съществени разлики. Една от тях, която засяга пряко Мария
Магдалина, е в пресъздаването на сцената при гроба на Иисус след Разпятието – сцената, в която се открива
Възкресението.
По времето, когато Иисус бил разпънат на кръста в петъка на пасхата, Иосиф Ариматейски се
договорил с римския управител Пилат Понтийски да снеме тялото му само след няколко часа. Това целяло
да промени екзекуцията в съответствие с древния закон, описан във Второзаконие 21:22-23 и потвърден в