Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
епископите, не били жените като такива, нито дори половите сношения, а възможността за близост между
свещеници и жени. Защо? Защото жените могат да стават майки, а същността на майчинството е
продължаването на рода. Това било забранена тема, която трябвало на всяка цена да бъде разграничена от
образа на Иисус.
Не че Библията проповядва нещо подобно. Тъкмо обратното. В първото си послание до Тимотей (3:2-
5) ап. Павел изрично казва, че епископът трябва да бъде “на една жена мъж” и да има деца. Сетне обяснява,
че човек с опит в собствения си дом ще може по-добре да се грижи за Църквата. Макар че епископите са
предпочели да следват мненията на Павел, а не учението на Иисус, в крайна сметка са решили да
пренебрегнат тези наставления, за да не им се налага да признават семейното положение на Иисус.
СВЕЩЕНИЯТ БРАК
ПРОБЛЕМИ НА ПРЕВОДА
Църквата е имала силно влияние върху литературата през целия период от 397 г. до ХVII век сл. Хр.
Александрийската библиотека била унищожена, множество неканонични произведения били забравени със
смяната на поколенията, Новия завет възтържествувал. На основата на един работен корпус от гръцки
текстове, преписани през II век от Климент и дурги, скоро след Картагенския събор били завършени
издания на Новия завет, като Codex Sinaiticus и Codex Vaticanus.
Малко преди това, през 383 г., папа Дамас I възложил на св. Иероним, свещеник и църковен учител,
да преведе отделни текстове на латински. Иероним отделил някои от творбите, които сметнал за апокрифни
(което означава “тайни, скрити”), а от останалите съставил т. нар. Вулгата: Vulgate Editio – издание на
Светото писание за масово разпространение. Но не всеки е можел да притежава препис от Вулгата.
“Масовото” разпространение означава, че се е превърнало в стандарт за духовниците, макар че в много
отношения свещениците трябвало сами да търсят начини за тълкуване на текста. Общо взето, разполагали
със свободата да проповядват каквото си искат.
Тъй като между четирите евангелия съществуват много различия, се появило ново евангелие –
поизгладен разказ, който обединявал най-интересните откъси от всяко евангелие в една обща романтична
история, която всъщност не била написана от никого. Версия на този вариативен разказ е записана от
Татиан, сирийски теолог, някъде около 175 г. Тя станала известна като Диатесарон – от гръцки “според
четирите”. И до днес в училищата и църквите се използва подобна версия на евангелията.
Няколко местни версии на части от Новия завет се появили през средните векове, но не получили
широко разпространение. В Англия оксфордският преподавател Джон Уайклиф, заедно с Джон Пурви и
Николас Хиърфордски през 1382 г. превели Вулгата на английски – но техният труд бил отхвърлен от
Ватикана. По същото време Уайклиф открито критикувал установените от духовенството практики, като
опрощение на греховете, изповед и индулгенция, и съответно бил заклеймен като еретик, а книгите му –
подложени на изгаряне.
През 1526 г. протестантският благослов Уилям Тиндейл превел Новия завет на английски от
оригиналните гръцки текстове. Неговият труд стигнал до много църкви, но впоследствие бил забранен от
кралицата католичка Мария Тюдор. През 1560 г. швейцарски протестанти изготвили известната Женевска
библия, а един английски труд, наречен Голямата библия (редактиран от последователя на Тиндейл Майлс
Ковърдейл) бил одобрен от кралица Елизабет I за новата Англиканска църква. Междувременно една нова,
по-достъпна версия на Вулгата, Реймс Дуе (Съборна), между 1582 г. и 1610 г. се наложила сред католиците
във Франция.
В разгара на протестантската реформация през ХVI век германецът Мартин Лутер оспорил
господството на латинския в Библията. Той направил изчерпателен превод от гръцките текстове и издал
версия, която хората можели да си набавят и четат сами. По-късно, през 1611 г., се появила английската
версия, официалното издание на крал Джеймс. С прясно напечатаната книга през 1620 г. за Америка
отплавали английските пилигрими и последователите им. Със заселването им по източния бряг на Америка
възникнали различни местни тълкувания на Светото писание, което довело до обособяване на множество
малки (и често конкуриращи се) църковни секти, в контраст с по-големите християнски движения в
Британия и Европа. В Масачузетс протестантският мисионер Джон Елиът не бил доволен от английската