Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
преводът. Consort1 според речника означава “съпруга на владетел”, а думата, която е използвана в
Евангелие на Филип, е koinonos и означава същото. Терминът е абсолютно недвусмислен – той се отнася
изключително и само за брачен сексуален партньор.
Независимо дали при гроба са отишли една, две или три жени, този сценарий докарал значителни
проблеми на Римската църква, основана като апостолска църква от св. Петър. Именно по тази причина през
IV в. към Евангелието от Марко са били прибавени дванадесет фалшиви стиха, като подобни добавки са
правени и към синоптичните евангелия на Матей и Лука.
С тази стратегия се цели да бъде омаловажен статутът на Мария Магдалина, а заедно с него и
значимостта на нейните наследници – деспосините и цялото назарянско движение. Така че на епископите
не им оставало друго, освен да скроят план, с който да понижат статута на жените като цяло. Това било
постигнато с “Апостолските постановления” и “Правилата за църковна дисциплина”.
ПОДБОРЪТ НА ЕВАНГЕЛИЯТА
Новият завет, какъвто го познаваме, започнал да се оформя през 367 г., когато цяла една библиотека
от писания била пресята и подготвена за селекция. Този първи етап от процеса бил извършен от епископ
Атанасий Александрийски, който въвел термина “канон” (утвърден закон) и впоследствие станал известен
като “бащата на православието”. Преди това нямало официално утвърдена книга на вярата, само поредица
от отделни християнски текстове, всеки от които бил повече или по-малко известен в различните части на
Римската империя.
Някои творби от списъка на Атанасий били одобрени на Ипонския събор през 393 г. и от
Картагенския събор през 397 г. Естествено имало някои критерии за подбора – първият от тях бил, че
евангелията, съставящи Новия завет, трябвало да бъдат написани от (или приписвани на) Иисусовите
апостоли. Но очевидно това правило било нарушено още в началото, тъй като четирите евангелия,
одобрени за канонична употреба, били от Матей, Марко, Лука и Иоан.
Според апостолските списъци, дадени в Новия завет, Матей и Иоан наистина са били апостоли на
Иисус. Марко и Лука обаче не са били. Те се появяват чак в Деяния на апостолите като сподвижници на св.
Павел. От друга страна, Тома, Филип и Петър са сред първите дванадесетима, но тхните евангелия са били
изключени от Новия завет. Нещо повече, били са нарочени за унищожение, така че из цялото
Средиземноморие хората заравяли или укривали по друг начин своите преписи от тези трудове, заедно с
Евангелието от Мария и безброй други текстове, които внезапно били обявени за еретични.
Впоследствие стратегически съставения Нов завет бил подлаган на безброй редакции и допълнения,
продължили чак до Трентския събор през 1547 г., когато била одобрена познатата ни версия.
Едва наскоро някои от ранните ръкописи излязоха на бял свят, макар че съществуването им не е
било тайна за религиозните историци. Някои от тези творби, например Евангелие от Тома, Евангелие на
египтяните и Евангелие на Истината, са били цитирани в писанията на ранните църковни отци Климент
Александрийски, Ириней Лионски и Ориген Александрийски.
1 В българското синодално издание на Библията думата е преведена като „другар, сътрудник” (2 Кор. 8:23), „съобщник” (1 Кор.
10:20), „съучастник” (Евр. 10:33).
Какъв тогава е бил критерият, по който са подбирани евангелията? Става дума за едно сурово
дискриминиращо правило по отношение на ролята на жените в Църквата и обществото. Римската църква
била основана от апостол Петър, а неговите възгледи са съвсем ясно изложени в Евангелие от Тома, където
личи, че той е много против присъствието на Мария Магдалина в обкръжението на Иисус. В текста се
разказва как, като се обърнал към другите апостоли, “Симон Петър казал: Нека Мария да ни напусне,
защото жените не заслужават да са живи”.
Освен това вече стана ясно очевидното негодувание на Петър от присъствието на Магдалина в
други сцени. В Евангелие от Мария той оспорва значението на връзката и с Иисус, като казва: “Нима Той е
говорил с една жена, а не с нас? Защо да се обръщаме и да я слушаме?” В трактата Pistis Sophia той отново
роптае срещу присъствието на Мария и моли Иисус да я спре.
Още в най-ранни времена, през I в., сред християнската общност се обособили две отделни
фракции. По-високо положение заемало назарянското движение на Иисусовия брак Яков, с което са