Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
100 години от смъртта на Павел, преди църковните отци да се занимаят с трудовете му. Междувременно в
империята християните били подложени на гонения – особено в Рим, където били екзекутирани Петър и
Павел.
Няма съмнение, че задачата на Павел е била тежка. Докато първите апостоли на Иисус действали в
познати, родни земи, мисията на Павел била доста по-различна. Нему се паднало да разпространи
християнското послание сред гръцко-говорящите жители около Средиземно море. В тази среда той
трябвало да си проправи път сред безброй езически поверия. Имало много религии, чиито богове и пророци
уж били родени от девици и по един или друг начин били победили смъртта. Всички те имали
свръхестествен произход и удивителни способности, превишаващи тези на обикновените смъртни. Ако
трябва да съм честен към Павел, той определено се е сблъсквал с проблеми, каквито първите апостоли
никога не са имали в родните си земи. За да успее, трябвало да представи Иисус по такъв начин, че да го
издигне дори над тези свръхестествени същества. Впоследствие измисленият от Павел възвисен Иисус
станал божественият Иисус на ортодоксалното християнство.
Поначало Павел (Савел от Тарс) бил благочестив евреин и учител на сина на цар Ирод Агрипа I.
Приел по-либералното назарянство по времето, когато бил в Дамаск, за да арестува някои от
последователите на Иисус, чиито елински идеи противоречали на иудейския закон. В Деяния 9:1-2 се
твърди, че тази задача му била възложена от първосвещеника в Иерусалим, но това едва ли е вярно.
Иудейският синедрион на храмовите старейшини нямал никаква власт в Сирия. Много по-вероятно е, при
положение че бил част от Иродовата администрация, Павел да е помагал на римляните в опитите им да се
справят с назаряните.
Важен аспект от историята на Павел е преминаването му към христовата вяра и фактът, че когато
по-късно бил обвинен в подстрекателство към бунт пред управителя на Цезарея, неговият обвинител казал:
“Намерихме, че тоя човек е зараза и че повдига бунтове между всичките иудеи по вселената и че е водач на
назорейската ерес” (Деяния 24:5).
След случая в Дамаск Павел станал назарянин и впоследствие работил с жените от християнската
общност. Ако се върна на помощничките, които споменава в посланията си, ще открия, че при превода от
гръцките копия на писмата му има една често повтаряща се грешка.
Например когато пише за Фива, Павел споменава, че тя е “служителка на църквата”1 (Римляни
16:1). При правилен превод обаче се разбира, че е използвал не думата “служителка”, а “дякон”. От това
става ясно, че между назарянските традиции и идеите на хора като Тертулиан за “новата църква” повече от
век по-късно има големи разлики. Има свидетелства, че от самото начало Иисусовите духовници са били
подпомагани от жени, при това не само от майките и сестрите си. Разбира се, две от тях са Мария
Магдалина и Марта, но в Лука 8:3 се споменават “и Иоана, жена на Хуза.. и Сусана, и много други, които
Му услужваха с имотите си”.
Назарянското християнство на Иисус, апостолите и св. Павел никак не приличало на по-късното,
това на Климент и Тертулиан. Още по-дълбоко пък се различавало от “църквианството” на
римокатолическите епископи. То било най-сериозният конкурент на тези инсттитуции – по думите на
Евсевий, братство, управлявано от деспосините в “стриктна династична последователност”. Св. Павел
може да е променил образа на Иисус заради езическата си публика, но няма съмнение, че по-късно отците
на новата църква са манипулирали писанията му, за да ги приспособят към своите интереси, както св.
Климент най-безсрамно е подправил Евангелие от Марко.
Приживе Павел на няколко пъти е предупреждавал хората за писма, които уж били писани от него,
тъй като фалшифицирането на послания за пропагандни цели не е било обичайна практика. Писмата на
Павел до Тимотей, Тит и Филимон са подлагани на щателни лингвистични анализи, понеже има съмнения
дали наистина са писани от него. Тези лични писма (известни като Пастирски послания) са много различни
по стил и начин на изразяване от посланията до паства, като коринтяните, галатяните и солуняните.
Именно в първото послание до Тимотей са предполагаемите коментари на Павел за участието на жените в
богослужението, но учените днес смятат, че те са фалшифицирани доста след смъртта му.
Отчитайки това, трябва да се обърна към други ранни документи и да проверя какво казват по-