Град на паднали ангели

притеснени зелени очи.

Клеъри кимна, присви рамене в якето си и се огледа. Фоайето беше от студен мрамор, метал

и пластмаса. Имаше голямо бюро за информация, зад което се въртяха няколко жени; табели

сочеха пътя към спешното отделение, рентгенологията, онкологията, педиатрията и т.н.

Вероятно щеше да намери кафенето и със затворени очи; беше носила на Люк достатъчно

кафета, за да напълни езерото в Сентръл парк с тях.

— Извинете — слаба сестра мина покрай тях със старец в количка и почти премаза пръстите

на Клеъри с колелата. Клеъри се загледа след тях — имаше нещо… блясък…

— Не се втренчвай така, Клеъри — каза Джослин. Тя постави ръка върху раменете на

Клеъри, двете се завъртяха и застанаха с лице към вратите на чакалнята на лабораторията за

кръвни проби. Клеъри виждаше своето отражение и отражението на майка си в тъмното

стъкло на вратите. Въпреки че все още беше с половин глава по-ниска от майка си, те

наистина си приличаха, нали? Преди не вярваше на хората, които твърдяха това. Джослин

беше красива, а тя не. Но формата на очите и устните им беше еднаква, както и червените

коси, зелените очи и нежните ръце. Как беше възможно тя да беше взела толкова малко от

външността на Валънтайн, а брат й толкова много, зачуди се Клеъри? Той имаше светлата

коса на баща им и поразително тъмните му очи. Макар че, реши тя, ако се вгледаше по-

отблизо, виждаше малка прилика с упоритата брадичка на Валънтайн…

— Джослин? — и двете се обърнаха. Сестрата, която беше минала със стареца в количката,

стоеше пред тях. Беше слаба, млада, с тъмна кожа и тъмни очи — и когато Клеъри я

погледна по-внимателно, блясъкът изчезна. Тя все още беше слаба, млада жена, но кожата й

беше тъмносиня, а косата й, прибрана на кок на тила, беше снежно бяла. Синьото на кожата

й беше в рязък контраст с бледорозовата й униформа.

— Клеъри — каза Джослин, — това е Катарина Лос. Тя се грижеше за мен, докато бях тук. И

е приятелка на Магнус.

— Ти си магьосница — думите излязоха от устата на Клеъри, преди да успее да ги спре.

— Ш-ш-шт! — магьосницата изглеждаше ужасена. Тя се взря в Джослин. — Не ми каза, че

ще доведеш и дъщеря си. Тя е само дете.

— Клариса знае как да се държи — Джослин погледна строго Клеъри. — Нали?

Клеъри кимна. Беше виждала и други магьосници, освен Магнус, при битката в Идрис.

Всички магьосници притежаваха черти, които не бяха съвсем човешки, беше научила тя,

като котешките очи на Магнус. Някои имаха крила, други — ципи на пръстите или пръсти с

дълги нокти. Синята кожа обаче не беше нещо, което можеше да се скрие с контактни лещи

или с прекалено големи дрехи. Катарина Лос сигурно използваше магически прах всеки ден,

просто за да излезе навън, да не говорим, че работеше в болница на мунданите.

Магьосницата посочи към асансьорите.

— Елате. Елате с мен. Да приключваме по-бързо.

Клеъри и Джослин забързаха след нея към асансьорите и влязоха в първия, който отвори