Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
опита да отбие удара, ала аз повдигнах брадичката му на
братчето си, а майка им ги молеше да престанат, бащата
горе. Проврях лакът под нея и стигнах до гърлото му. Той
се мъчеше да не им обръща внимание, а другите им две
започна да се дави.
издънки чакаха родителите си само да отклонят поглед и
Сега го държах в ръцете си. Беше само въпрос на време.
тутакси започваха да се щипят.
В същия миг шум, всъщност беше глас - някой викаше
Когато стигнах до стаята си, Териса се сащиса, ала съв
нещо на непознат език. Понечих да отпусна хватката си и
сем за кратко. Помогна ми да вляза и се обади на Уин. Уин
да видя кой крещи така, ала се отказах. И това беше моята
грешка. В стаята влетя още един мъж. Той ме удари зад тила,
повика лекар. Лекарят не се забави - прегледа ме и заяви,
вероятно използваше саблен удар, характерен за класическо
че нямам нищо счупено. Ще се оправя. Болеше ме глава,
то карате. Усетих, че се вцепенявам, сякаш костите в тялото
вероятно от ударите. Копнеех да легна. Лекарят ми даде ня
ми бяха свързани по странен начин. Хватката ми отслабна.
какъв хап и аз започнах да виждам малко замъглено. След
Чух, че мъжът отново извика на същия чужд език. Това
ващото нещо, което си спомням, бе, че Уин се бе изправил
ме обърка. Първият ми нападател се отскубна от ръцете ми
в отсрещния ъгъл на тъмната стая. Отворих едното си око,
и задиша учестено. Търкулна се далеч от мен. Сега проти
после другото.
вниците ми бяха двама. Погледнах към новодошлия. Той
Уин рече:
насочи пистолет към мен.
- Ти си пълен идиот.
Край.
- Не, добре съм си, наистина, не започвай и ти с настав
- Да не си помръднал! - изкомандва мъжът на англий
ленията.
ски, но с чужд акцент.
- Трябваше да ме почакаш да се върна.
Умът ми заработи на бързи обороти, ала бях твърде да
- Никой не обича да гледа мач в понеделник сутрин.
леч. Първият мъж се изправи на крака. Все още дишаше
Помъчих се да седна в леглото. Тялото ми го искаше, но
тежко. Погледнахме се един друг, очите ни се срещнаха и
главата ми яростно се съпротивляваше. Стиснах черепа си
нещо в тях ме сепна. Не изпитвах омраза. Може би уваже
между дланите си да не би да се разцепи.
ние? Не мога да кажа.
- Мисля, че разбрах нещо - казах.
Отново погледнах към мъжа с пистолета.
- Целият съм в слух.
- Да не си мръднал - повтори той. - И да не си посмял
Завесите не бяха спуснати. Беше се мръкнало. Поглед
да тръгнеш след нас.
нах часовника си. Беше десет вечерта и аз си спомних:
После и двамата побягнаха.
- Гробището - казах.
148
149
- Какво за него?
- За преследвачите ми. Говореха на староеврейски и по
- Ще ексхумират ли тялото?
знаваха Крав Мага1.
- Все още ли държиш да присъстваш?
Крав Мага е израелско бойно изкуство.
Кимнах с глава и бързо се облякох. Не си направих труда
- При това - додаде Уин - са били много добри.
да се обадя на Териса. Бяхме говорили за това и тя не виж
- Разбираш ли накъде клоня?
даше никаква причина да присъства на ексхумацията. Уин
- Добро проследяване, добри бойци, справили са се, без
бе наредил пред парадния вход да ни вземе една лимузина,
да те убият, говорят еврейски. - Уин кимна с глава. - МО-
която отби в някакъв частен имот, а там сменихме колата.
САД.
- Вземи - рече Уин.
- И това обяснява целия интерес.
Той ми подаде малък револвер. Погледнах го.
Един от мъжете в гроба изруга.
- Двайсет и втори калибър?
- Проблем ли има? - викна Уин към тях.
Уин имаше слабост към по-големи оръжия. Като напри
- Поставили са дяволска ключалка на това нещо - оба
мер базуки или дори ракетни устройства.
ди се глас отвътре. Включиха фенерче. Сега можехме да
- В Обединеното кралство има едни малки и строги закон-
виждаме само ковчега. - Заради червеите ли, или какво?
чета против притежанието на огнестрелно оръжие. - Той ми
У дома вратата ми не се заключва тъй здраво. Опитваме
подаде найлонов кобур, който се закрепваше за глезена. -
най-различни ключове.
По-добре е да не се вижда.
- Разбийте я - посъветва ги Уин.
- И ти ли носиш такъв?
- Сигурен ли сте?
- Не, за бога! Искаш нещо по-голямо ли?
- Откъде да знам?
Не исках. Прикрепих го на крака си. Приличаше на ско
Двамината се засмяха насила, както биха направили
бата, която носех при игра на баскетбол.