Изгубена завинаги

жавах да стискам стъпалото му, макар че хватката ми от­

слабваше. Второ, в легнало положение масата беше от зна­

вата страна на челюстта ми. Извърнах глава, за да избегна

чение - беше ми съвършено ясно. Все още стисках крака му

лошите последици, ала усетих, че зъбите ми продължават

с две ръце. Той се мъчеше да се отскубне. Аз се приближих

да тракат. А той продължаваше да ме притиска, пак ме уда­

към него и забих глава в гърдите му. Когато противникът

ри, после ме ритна отстрани, а след това заби юмрук в тяло­

започне да се гърчи, повечето хора мислят, че трябва да му

то ми. Удари ме на лошо място - в долната част на гръдния

дадат повече пространство. Но не е така. Тъкмо обратното:

кош. Ребрата щяха да ме болят. Ако сте гледали боксов

забий глава в гърдите му и го обуздай. Това и направих.

мач по телевизията, дори да сте хвърляли бегъл поглед към

Той се опита да забие юмруци в ушите ми, ала за целта

боксьорите, сигурно сте чували как коментаторите повта­

му бяха нужни и двете му ръце. Загуби равновесие. Бързо и

рят едно и също: „Попаденията в тялото се акумулират".

енергично вдигнах главата си и го уцелих под брадичката.

Противникът ще ги усети в следващите рундове. Това е и

Той се дръпна, свит на кълбо. Паднах отгоре му. Може и да

вярно, и не толкова. Попаденията в тялото започват ведна­

сте чували, че повечето боричкания свършват на пода. Това

га да болят. Карат те да се свиеш и да снижиш отбраната.

е така, ако двамата противници имат равни сили. В случая

Бях в беда.

с треньора Боби например, когато доминирах над него, бях

Част от мен започна да ме укорява - колко бе глупаво да

в състояние да отбивам ударите му от разстояние. Ала този

се бия без оръжие и без подкрепата на Уин! Ала по-голяма­

тип бе много добър. Така че и двамата се търкаляхме по

та част от съществото ми удвои усилията си, за да оцелее.

пода.

146

147

Въпросът опираше до опорната точка, до техниката и до

Д Е В Е Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А

масата. В момента той ме превъзхождаше в две отношения -

опорната точка и масата. Още бях замаян от нападението

му, ала ударът с глава ми бе помогнал. Стисках крака му с

две ръце. Жестоко го извих. Той се изтърколи настрана и

Заклатушках се към асансьора. Надявах се да стигна до

тогава направи голяма грешка.

стаята си незабелязано, ала асансьорът спря във фоайето.

Обърна се и остави гърба си незащитен.

Шестчленно американско семейство ме зазяпаха, втора­

Хвърлих се отгоре му, увих крака около кръста му, а с

чиха се в съдраната ми риза, кървящата ми уста и всичко

дясната си ръка го сграбчих за врата. Стана му ясно какво

останало, ала все пак влязоха в кабината и ме поздравиха:

го очаква. Паникьоса се и се затресе. Отпусна брадичка и

- Здрасти!

блокира лакътя ми. Цапардосах го в тила с длан. Той се

Докато се качвахме нагоре, момиченцето се закачаше с