Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Разбойниците“ — рече • Кримхилда — „аз ги знам.
Да отмъстят, дай Боже, • другарите му вам
на Гунтер и на Хаген, • погубили тогова!“
Дружината на Зигфрид • бе пак за бой готова.
„В скръбта с мен останете“ — • Кримхилда ги възпря.
Тя братята си Гернот • и Гизелхер съзря
да идват при мъртвеца. • Роднините пристойни,
окайвайки героя • сред другите придворни,
съпруга на Кримхилда • оплакаха горчиво.
На упокойна меса • към храма мълчаливо
прииждаха отвред и • мъже, жени, деца —
все непознати люде • с посърнали лица.
Придумваха я Гернот • и Гизелхер: „Сестрице,
след загубата трябва • да се успокоите.
Отмяна ще му бъдем, • дорде сме двама живи.“
Но безутешна бе и • пред братята грижливи.
По пладне вече беше • ковчегът му скован,
юнакът вдигнат бе от • носилката в саван.
Не искаше Кримхилда • да го погребват още,
преди да са опели • те неговите мощи.
Щом смъртника покриха • с изящния покров,
на всеки от устата • избликна вопъл нов.
Плачът разтърси Ута, • царица достолепна,
и нейните придворни • при таз раздяла сетна.
Когато пък разчу се, • че го опяват в храма
и е в ковчег положен, • навалица настана
там лепта всеки сам да • дари за упокой.
Вразите му — колцина, • приятели — безброй!
В печал Кримхилда рече • на своята прислуга:
„Ще страдат редом с мене • онези по принуда,
които нам със Зигфрид • помагаха сърцато.
За упокой раздайте • им неговото злато!“
Деца невръстни също • дойдоха на молебен
да пуснат свойта лепта, • преди да бе погребан.
Стотина меси в храма • изпяха този ден,
от предани другари • бе Зигфрид обграден.
След службата народът • си тръгна по тъма.
Кримхилда тихо рече: • „Не бива сам-сама
на бдението нощно • да бъда при героя.
Единствен извор той бе • на всяка радост моя.
Три дена и три нощи • оставам край ковчега,
дордето си запазя • лика му в трайна нега.
Пък може Бог да прати • смъртта и мен да вземе?
Тъй сложен би бил краят • на мъката у мене.“
Прибра се всеки жител • на Вормс подир в дома си.
Тогава тя помоли • свещеници, монаси
със свитата на Зигфрид • и с нея там да бдят.
Мъчителна нощта бе • и тягостен денят.
Преминаха мнозина • на пост и на молитва,
а който предпочете • от всичко да опитва,
с подавката сам Зигмунд • гощаваше обилно.
За всички нибелунги • бе времето усилно.
Които в толкоз меси • пригласяха три дена,
понесоха и мъка, • и тягост съкровена,
затуй пък с жертвен дар ги • даряваше набожен,
та сиромахът стана • тъй доста по-заможен.
Бедняка, дето няма • ни дреха, ни пари,
ковчежникът на Зигфрид • да донесе дари
от златото на царя: • нали бе мъртъв той,
хиляда мерки даде • за негов упокой.
Отвред Кримхилда дан пък • поземлена издири,
раздаде я на болни • и разни манастири,
а със сребро и дрехи • несретници снабди.
Така предаността си • към Зигфрид потвърди.
При утринната меса • на третия ден рано
от множеството людско, • пред храма Божи сбрано,
стенание се вдигна: • след тъжната кончина
отдаваха му почит • като на свой роднина.
На Зигфрид за душата • (да бъде преблажена)
раздадоха на бедни • през тези четри дена
към трийсет хиляди и • нагоре мерки злато.
Повехнаха му хубост • и тяло чудновато.
Когато опелото • съвсем заглъхна в храма,
тълпата вън обзета • бе от печал голяма.
До гроба повелиха • да бъде той отнесен,
последва тъжен вопъл • и плач наместо песен.
С ридание народът • дотам го съпроводи.
Ни миг на радост някой • в тълпата не споходи.
Преди да бе погребан, • за сетно бе опят.
Какви отци се сбраха • за ритуала свят!
Перейти на страницу: