Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Мадам Берже отпуснала ръката на Лидия. Изражението на лицето й се променило, ридание се изтръгнало из гърлото й. По едно време тя разперила ръце, прегърнала Лидия и я притиснала до сърцето си.
— Горкото ми дете! Колко мъки, колко нещастия ти причиних!
Лидия за пръв път чувала от мадам Берже да изкаже открито чувствата си; за пръв път старата жена проявявала към нея такава чистосърдечна, незаинтересована обич. Глухи, болезнени ридания разкъсвали гърдите й, тя се притиснала отчаяно в снаха си. Ужасно било човек да гледа тази тъй сдържана и горда иначе жена, надарена с желязна воля, а сега тъй съкрушена.
— Никога не биваше да се съгласявам да се ожениш за него — завайкала се тя. — Престъпно беше от моя страна. Несправедливо беше спрямо тебе. Но тогава ми се струваше единственото спасение за него. Никога, никога не биваше да позволявам!
— Но аз го обичах!
— Знам. Но ще можеш ли някога да му простиш? Ще можеш ли и на мене да простиш? Аз съм му майка, за мене никаква разлика няма, но за тебе съвсем не е тъй. Как може твоята любов да преживее такова нещо?
Лидия се изтръгнала от ръцете на мадам Берже и толкова силно я стиснала за раменете, почти я разтърсила.
— Слушай да ти кажа! Аз не обичам за един месец или за една година. Обичам завинаги! Той е единственият мъж, когото съм обичала. Каквото и да е извършил, каквото и да стане в бъдеще, обичам го! Нищо не може да отслаби любовта ми. Обожавам го!
На следния ден вестниците съобщили, че Робер Берже бил арестуван по убийството на Теди Джордан.
Няколко седмици по-късно Лидия разбрала, че е бременна, и с ужас установила, че е забременяла точно през нощта на убийството.
Настъпи мълчание. Лидия и Чарли отдавна бяха привършили с яденето, а останалите гости се бяха разотишли. Чарли я беше изслушал безмълвно, като смаян, както никога в живота си досега; но през това време разбираше, че ресторантът се опразваше, а келнерите чакаха все по-нетърпеливо и те да си отидат. Веднъж-дваж се накани да подсети Лидия да си тръгнат, но не намери сили да го направи, защото тя говореше като в унес, а когато очите й се срещаха с неговите, обземаше го чувството, че тя не го виждаше. Но в това време дойдоха една компания американци — трима мъже и три момичета, и запитаха дали може да им поднесат нещо за ядене, след като е тъй късно. Съдържателната на заведението очакваше богати поръчки, защото американците бяха до един твърде весели, и побърза да ги увери, че готвачът бил нейният собствен съпруг, затова, ако обичат, да имат малко търпение, той щял да им приготви каквото искат. Американците поръчаха шампанско и закуски. Бяха решили да се веселят и изпълниха заведението със смехове и закачки. Но трагичната история на Лидия витаеше над масата, на която двамата седяха, и буквално ги обгръщаше с истински облак от мрачна, зловеща потайност, в която лудото веселие на американците не можеше да проникне, та така двамата се чувствуваха в своя кът сами, като обкръжени от невидима стена.
— Още ли го обичате? — запита Чарли най-сетне.
— От все сърце!
Тя го каза с такава откровеност, че му беше невъзможно да не го повярва. Толкова странно беше, че Чарли неволно изтръпна. Струваше му се, че тя не принадлежеше към същия човешки род като него. В тези нейни стихийни чувства се криеше нещо страхотно, затова нейната близост започна да му вдъхва зловещ страх. Сигурно нещо подобно би изпитал, ако би му се случило да разговаря спокойно час-два с някого и да открие изведнъж, че събеседникът му е призрак! Но едно не можа да си обясни. Тази мисъл го занимаваше от двадесет и четири часа насам и той не беше загатнал за нея досега единствено защото не искаше да го сметне за педант.
— Щом работата е такава, изобщо не мога да разбера как можете да понасята такова място като „Сарай“? Не можехте ли друго препитание да си намерите?
— Разбира се, много лесно.
— Защо тогава?
— Много добре се отнесоха към мене след делото. Можех да си намеря работа като продавачка в някой голям магазин. Добра шивачка съм, та можех да си намеря работа и като шивачка. Един мъж дори искаше да се ожени за мене, ако се разведа с Робер.
Нямаше какво да се каже повече, затова Чарли замълча. Тя се облегна с лакти върху покривката на червени и бели квадрати и сложи лицето си върху ръцете си. Чарли седеше срещу нея, а тя се загледа в очите му продължително, замислено, сякаш искаше да проникне с погледа си чак до дълбините на душата му.