Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че служителите на вестника са знаели. Несъмнено и бащата на Мик, а ако е знаел той, защо да не е било известно и на всички останали? Все пак не са много хората, които работят в „Оратор“.
— Кои са те?
Линли се върна на стола си.
— С изключение на Мик, не познавам никой друг, освен Джулиана Вендейл. Ако все още работи там. Беше коректорка.
Нещо в гласа му накара Сейнт Джеймс да вдигне рязко поглед.
— Джулиана Вендейл?
— Точно така. Приятна жена, разведена, с две деца. На около тридесет и седем.
— Привлекателна за Мик?
— Вероятно. Но се съмнявам Мик да е интересувал Джулиана. Не е мислила за други мъже, откакто нейният я напуснал заради друга преди десетина години. Оттогава никой не е успял да се сближи прекалено много с нея. — Той погледна Сейнт Джеймс и се усмихна тъжно. — Изпитах това на собствен гръб през една отпуска, когато бях на двадесет и шест и твърде самонадеян. Не е нужно да ти казвам, че Джулиана не беше впечатлена.
— Аха. А бащата на Мик?
Линли отново взе чашата си.
— Хари е нещо като местния чешит. Пие много, пуши много, много играе комар. Има език на хамалин. Все пак, според думите на Нанси, миналата година е претърпял сърдечна операция, така че вероятно му се е наложило да промени начина си на живот.
— Близък ли е бил с Мик?
— По едно време — да. Сега не бих могъл да кажа. Мик започна да работи във вестника, преди да премине на свободна практика.
— А ти познаваше ли Мик, Томи?
— Почти през целия си живот. Връстници сме. Преди години прекарвах голяма част от времето си в Нанрънел. Виждахме се в края на семестрите и през ваканциите.
— Бяхте ли приятели?
— Повече или по-малко. Пиехме заедно, плавахме заедно, ходехме от време на време за риба, гонехме гаджета в Пензънс. Като юноши. Но не съм го виждал много, откакто отидох в Оксфорд.
— Що за човек беше той?
Линли се усмихна.
— Мъж, който обичаше жените, споровете и грубите шеги горе-долу еднакво. Поне такъв беше като момче. Не мисля, че се е променил кой знае колко.
— Може би някъде тук имаме мотив.
— Може би.
Линли разказа на Сейнт Джеймс за намеците на Джон Пенелин за извънбрачните връзки на Мик.
— Добро обяснение за състоянието на трупа — рече Саймън. — Някой си отмъщава на мъжа, който му е сложил рога. Но пък не обяснява бъркотията в дневната, нали?
Сейнт Джеймс вдигна писалката си, за да запише още нещо, но отново я остави. Умората го надвиваше. Усещаше я като прах под клепачите си и знаеше много добре, че няма да може още дълго да мисли плодотворно. Все пак го тормозеше един полуоформен спомен; нещо, казано по-рано, което знаеше, че трябва да си спомни. Той се размърда неспокойно на стола, зърна пианото в дневната и си спомни как лейди Ашъртън бе стояла до него по-рано същата вечер.
— Томи, майка ти не каза ли нещо за статията, върху която работел Мик? Не е ли научила това от Нанси?
— Нанси го каза и на мен.
— Тогава…
— Това е възможност. Останах с впечатлението, че според Мик е статия със значение. Със сигурност по-голямо от обичайните за „Оратор“. Всъщност не мисля, че изобщо е възнамерявал да я публикува в този вестник.
— Това би ли могло да подразни баща му?
— Едва ли достатъчно, за да го убие. И със сигурност не достатъчно, за да го кастрира, Саймън.
— Ако убийството и кастрирането са извършени от едно и също лице — забеляза Сейнт Джеймс. — И двамата видяхме, че кастрирането е извършено след смъртта, Томи.
Линли поклати глава:
— Според мен не става. Първо някой го убива, след това идва друг и започва да го кълца.
Сейнт Джеймс трябваше да признае, че и на него не му звучи особено правдоподобно.
— Защо мислиш, че Нанси лъже за обаждането? — Сейнт Джеймс не дочака отговора на Линли, а продължи да размишлява на глас: — Май не е добре за Джон Пенелин, дето е бил видян в близост до къщичката.
— Джон не е убил Мик. Не е такъв човек. Не би могъл да го убие.
— Не и преднамерено.
— Изобщо не.
В думите на Линли се чувстваше доста голяма увереност. Сейнт Джеймс я парира с думите:
— И преди се е случвало добри хора да бъдат подтикнати към убийство. Знаеш това. Непредумишлено насилие, внезапен удар, предизвикан от ярост. При колко още смъртни случаи става дума по-скоро за момент на ужасен гняв, отколкото за предварителен замисъл? А Джон е бил там, Томи. Това все трябва да означава нещо.