Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Аз съм Бренан, лейди Райли. Имате и моята признателност за смелостта ви миналата нощ. Бих искал да ви помоля за една услуга, ако е възможно.
Конлан попита, преди Райли да е в състояние да изрече нещо.
— Какъв вид услуга, Бренан?
Воинът склони глава пред своя принц, след което се обърна отново към Райли, очите му гледаха съсредоточено, но, странно, в тях липсваше каквато и да било емоция. Мъжът сигурно бе страхотен играч на покер.
— За разлика от Алексиос, ще те помоля да ме изследваш и да ми кажеш, какво можеш да научиш за моите чувства — каза той с абсолютно спокоен и равен тон.
Това разпали любопитството на Райли.
— Защо ще ме молиш за това? Някакъв вид тест ли е?
Той наклони глава на една страна.
— Може би. Но тест за мен, не за теб. Ще ми направиш ли тази малка услуга?
Тя вдигна поглед към Конлан, който кимна, а челюстта му се стегна.
— Само ако искаш да го направиш, Райли.
Тя се поколеба, после кимна. Издърпа дланта си от тази на Конлан и задържа ръцете си отстрани до тялото си, затвори очи и отвори вратите на съзнанието си. Странно жужене връхлетя сетивата й, сякаш мисловните течения на атлантите в стаята се излъчваха в стерео вълни, насочени към нея, но от разстояние.
Тя се концентрира върху Бренан и изключи страничните шумове. Постъпи, както с Конлан, и изпрати сетивата си в главата на воина, който стоеше съвсем неподвижно пред нея, макар тя да трепна леко, в очакване на силата на емоциите му.
После ахна при това, което откри. Или по-скоро, което не намери.
Очите й се отвориха шокирано.
— Как го правиш? Как успяваш да скриеш напълно чувствата си, дотолкова, че не мога да почувствам ни най-малка следа от тях?
Воинът сведе поглед към нея, а очите му продължаваха да бъдат спокойни.
— Не крия нищо. Би ли опитала отново?
Тя премигна, без да разбира какво става.
— Имаш ли нещо против да те докосна?
Зад нея Конлан издаде отново същото странно ръмжене. А после обхвана кръста й с ръката си и я издърпа плътно до себе си.
— Честно! До гуша ми дойде от тези твои маркиращи територията глупости — каза тя, сръга го в ребрата с лакът и се отдалечи от него. — Вземи се в ръце. Това е интересно.
Бренан повдигна едната си вежда, а някой в стаята се изсмя шумно. Райли игнорира и двамата.
— Може ли? — попита тя отново.
Бренан кимна веднъж и затвори очи. Райли се приближи с една стъпка до него, достатъчно близо, за да докосне лицето му с ръце, но не достатъчно, че да предизвика у Конлан друг момент ала „Тарзан“. Вдигна ръцете си и ги постави върху страните на Бренан.
Затвори очи и изпрати сетивата си да изследват ума му, по-интензивно отпреди. Разглеждаше, търсеше, ровеше се и за най-малкия намек за цвят — най-миниатюрната следа от емоция.
Нямаше нищо. Дълбините и плитчините на душата му бяха ясни като кристална, планинска вода. Толкова прозрачни, колкото разтопения лед на глетчер.
Нямаше нищо. Никакви чувства. Никакви емоции.
— Сякаш душата ти е умряла, човечността ти е умряла, но тялото ти все още не го знае — прошепна тя и съжали за думите си, още щом се изплъзнаха от устата й.
Тя свали ръцете си и отстъпи назад от него.
— Какво си ти? Как може душата ти да е празна, с изключение на интелекта ти?
Бренан се усмихна, но нито една частица от усмивката не достигна очите му.
— Прокълнат съм. Надявах се, че един акнаша ще успее да открие някакви следи от емоциите, които се молих да си възвърна някой ден. Но ако не е така, тогава ти си права. Аз съм просто един мъртъв мъж, който имитира действията на живите.
Пълната липса на чувство в думите му, които трябваше да бъдат изкрещяни с агония и болка, подчертаха казаното от него.
Импулсивно, Райли постави ръка върху рамото му.
— Не разбирам много от тези акнаша работи. Но ако съществува нещо в тези способности, които притежавам… е, ако по някакъв начин мога да проумея как да ги използвам, за да ти помогна, обещавам да дам всичко от себе си.
Зад нея Конлан рязко пое дъх и тя се обърна към него, готова да спори. Но изражението в очите му нямаше нищо общо с притежание, а показваше единствено благоговение.