Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Всички са еднакво добри за лодкаря! — подвиква един от тях весело, когато минавам край него.
Не ми отнема много време да намеря погребалния агент, който е облякъл епископа с разбитата глава. Оказва се мургав египтянин с голямо шкембе и подути от обработката на мъртъвци пръсти. Египтяните държат търговията с погребенията. Между погребалните дюкяни можеш са намериш сергии, които продават всякакви египетски деликатеси. На съседната улица са производителите на папирус. Сигурно Александър е ходил много пъти там. Питам се дали е предчувствал последното си пътуване?
Погребалният агент клати глава, когато споменавам епископа.
— Не можех да направя много. Съблякох и измих тялото; балсамирах го и му сложих одеждите. Но лицето му — просто невъзможно.
— Къде е сега трупът?
— В черквата „Св. Йоан“. Мислех, че като епископ ще го закарат в катедралата, но робът каза, че няма.
— Какъв роб?
— Християнин.
— Каза ли откъде е?
— Не.
Той издува дебели бърни и започва да клати глава, защото съм го разочаровал.
— Мъртвите заслужават своите тайни.
В миналото християните в Рим сбутваха черквите си в пригодени магазини, складове и дори в частни жилища. Когато Константин построи новия си град, той го дари с множество черкви. Но християнското паство се беше увеличило толкова бързо, че те започнаха да не стигат и хората прибягнаха до старите си практики. Черквата „Св. Йоан“ изпълва приземния етаж на жилищна сграда близо до градските стени, който някога е бил баня. Талпи покриват някогашните басейни; тритонът на стената е обезобразен, морските нимфи са заличени с боя, а част от рибите са запазени. Който е решил Александър да бъде изложен за поклонение тук, не е искал да окуражава опечалените.
Робът каза, че няма. Питам се, чий роб?
В понеделник сутринта черквата е почти празна. Радвам се, че няма кой да ме види: чувствам се достатъчно неловко, задето съм влязъл в тяхното светилище. Трупът на Александър лежи на носилка от слонова кост при входа на черквата. Свещи горят в четирите ъгъла; от мангала в краката му се носи пушекът на тамян. Облечен в проста бяла роба, краката му сочат към вратата, бяло платно покрива лицето. Спомням си обяснението на погребалния агент: лицето му — направо невъзможно, и се поколебавам. Никога не съм бил толкова гнуслив.
Дръпвам платното и простенвам.
Разбирам защо погребалният агент беше недоволен. Опитал се е да направи най-доброто, но само е влошил нещата. Успял беше с гребен да изчисти по-голямата част от засъхналата в брадата кръв, но лекетата оставаха и я изпъстряха като мрамор. Очите са затворени, сбръчканата кожа е посипана сякаш с брашно, където агентът е използвал грим. Най-зле е челото. Хлътнало е навътре — един-едничък съкрушителен удар е строшил черепа и е отворил кървава дупка в кожата. Виждат се малки дупки, където погребалният агент се е опитвал да я зашие, преди да се откаже.
Дръпвам парчето платно над слепоочията, покривайки раната. По останалата част от лицето няма повреди, но нещо в мен изпитва нужда да го види такъв, какъвто е бил жив. Протягам два пръста и дръпвам назад клепачите. Процежда се прозрачна течност, подобна на сълзи — мехлем, който погребалните агенти използват, за да държат клепачите затворени. В мен се вторачват чифт тъмнокафяви очи с нещо, което прилича на изненада.
Внезапно обаче изненаданият се оказвам аз. Познавал съм го през повече от половината си живот. Като свещеник в двора на Диоклециан, обсъждащ възгледите, които скоро щяха да го пратят на дибата29 на палача. Учителят, който по време на сватбата подгони момчето, качило се на брачното ложе; и отново — в палатката по време на италианската кампания, наведен над масата, преподава на момчето гръцки, докато Константин размишлява върху намеренията на своя бог. Виждал съм го десетки пъти из домакинството на Константин, но никога не съм му обръщал ни най-малко внимание. Дали съм знаел името му? Сигурно.
Изглежда е учил един от синовете ми.
Странно, че съм го забравил. Все едно да обърнеш къщата наопаки заради загубена монета и накрая да я намериш на мястото, където си я оставил.
29
Приспособление за изтезаване чрез разпъване. — Б.ред.