Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Толкова се тревожихме за теб — обясняваше Анука. — Чухме разни налудничави неща за вас с Майкъл. Дори по новините. Идваха журналисти, но аз нищо не казах. А и нищо не знаех. Наистина ли си добре? — Тя погледна разреза на брадичката й, направен от мушката на пистолета. — Какво ти е на лицето?
Аби сложи ръка на рамото й.
— Можем ли да го обсъдим по-късно? Просто пристигнах и сега трябва да си изясня някои неща.
— Разбира се. Искам да кажа, когато пожелаеш. Ако мога да ти помогна по някакъв начин — само ми кажи. Окей?
Беше толкова искрена, толкова оживено мила, че Аби едва не се разплака.
— Надявах се, че резервният ми ключ е все още у теб.
— О — сянка мина по лицето на Анука, — Аби, съжалявам, но трябваше да го дам на полицията. Двама типове от ЕУЛЕКС и няколко косовски полицаи. Искаха да претърсят апартамента ти. Реших, че ще вземат някои неща за теб. Не мисля, че ми върнаха ключа.
Аби се вторачи в дървената врата, на чиято повърхност изпъкваше циклопското око на шпионката.
— Можеш да останеш при мен — продължи да бъбри финландката, но се смръщи. — Довечера ще излизам с Феликс и вероятно ще преспя при него. Тук отново няма вода. Казаха, че ще дойде чак утре. Ако искаш, мога да ти дам ключ за моето жилище.
— Не се притеснявай — успокои я Аби. — Ще отида в полицейския участък и ще си взема ключа обратно.
Започна да се спуска бавно по стълбите, докато не чу вратата на Анука да се затваря. Тогава седна на стълбите и зарови лице в дланите си.
Дори в собствения си дом не мога да си вляза. От всички неща, които се бяха случили, откакто Майкъл я заведе във вилата, това й се стори най-несправедливо. Светът й беше обърнал гръб; избутваха я към изхода. Студеното стъпало беше нейният единствен дом, поне засега. Дори когато Анука я прегръщаше, се чувстваше като удавница, която се изплъзва от чуждите ръце.
Отново няма вода. Това беше характерно за Прищина. Десет години международно управление, десетки милиарди долари за възстановяване и строителство, но когато завъртиш крана или натиснеш електрическия ключ, никога не си сигурен какво ще се случи. Голям късмет, че Англия получи водопроводите си от викторианците, шегуваше се Майкъл. Ако трябваше да разчитаме на ООН или ЕС, още щяхме да тичаме наоколо с кофи и да се пощим от бълхите.
Кофи.
Тя се изправи и слезе по стълбите. Отвън, откъм задната част на сградата, имаше двор, където хазаинът държеше кофите си. Половин дузина сателитни чинии я гледаха вторачено отгоре; нелегално свързаните електрически кабели се виеха надолу по бетонния стълб.
Блокът беше построен под формата на Н, но партерният апартамент бе запълнил празното място с удължена кухня. Аби надникна през кухненския прозорец и видя, че е празна.
Придърпа една от кофите до стената, качи се на нея и след това се издърпа на кухненския покрив. Не беше много изискано, но нямаше кой да я види.
В ъгъла на покрива, към който гледаше прозорецът на банята й, под срязан улук стоеше кофа със застояла вода. Държеше я тук, за да я излива в тоалетната, когато няма вода. Обикновено забравяше да я извади. Когато й се случи за трети път, Майкъл я изнесе и я върза на място, така че да няма защо да се тревожи. Толкова често използваше кофата, че накрая изобщо престана да затваря прозореца на банята. Майкъл я закачаше, че това е опасно, но Прищина — въпреки името, с което се ползваше Косово — беше един от най-безопасните градове в Европа.
Аби опря пръсти на рамката на крилото и бутна. Отначало не подаде и тя се запита дали някой загрижен полицай не е видял, че прозорецът е отворен, и не е завъртял ръкохватката. Обаче се оказа просто заял от бездействие и в един момент двете крила се отвориха. Няколко секунди по-късно вече беше в собствения си дом.
Заради промените завръщането й в лондонския апартамент се оказа объркващо: миналото й беше пренаредено. Тук не промените я разтърсиха. Съдовете от вечерята в четвъртък вечерта, които още чакаха някой да ги измие. Студеното пране, останало в сушилнята. В спалнята радиото свиреше парче на „Симпъл Майндс“. Дали наистина е работило през цялото време, чуруликайки звуци на живот, който бе изчезнал подобно на далечната светлина на мъртва звезда?
Аби потрепери. Апартаментът може да не се бе променил, но тя определено беше: почувства, че мястото й вече не е тук. И не всичко беше както преди. Колкото повече гледаше, толкова повече неща забелязваше. Чекмеджето в спалнята, което не беше напълно затворено. Снимката на етажерката с книги не беше на мястото си, а една лавица по-надолу. Вратата към гостната, която тя винаги оставаше отворена заради светлината, сега беше затворена.