Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Какво са търсили?
Изведнъж изпита силна уплаха. Не искаше да бъде на това място, което вече не чувстваше свое, то сякаш беше гробницата на предишния й живот. Отиде в спалнята и напъха малко дрехи в една чанта. Започна да рови из гардероба, търсейки някое по-топло палто. Дори това й причиняваше болка. Сред своите поли и блузи откри дрехи на Майкъл, ризи и панталони, които лека-полека се умножаваха в гардероба, откакто бе започнал да преспива при нея. Усети се, че ги докосва, че търка между пръстите си тъканите, сякаш беше възможно да извлече нещо останало от Майкъл. Знаеше, че не бива, но не можеше да престане. Отново заплака, но не се опита да спре. Усещаше плача като естествена реакция, сякаш нещо дълбоко у нея най-сетне бе успяло да стигне до повърхността.
Ръката й се плъзна по предницата на едно сако и спря. Под райето усети нещо твърдо. Бръкна във вътрешния джоб и извади тънко червено тефтерче. Неволно се усмихна. Тефтерчетата на Майкъл бяха непрекъснат обект на шеги. Беше притежавал поне три, за които тя знаеше, възможно е и повече, с различна форма и големина, които живееха свой собствен живот, появявайки наслуки се в джобове, на лавици или бюра. Когато трябваше да си отбележи среща, Майкъл я записваше в някое от внезапно появилите се тефтерчета. Единственият път, когато Аби отбеляза колко безрезултатно е това, той доби престорено наранен вид. Аз съм наполовина грък и наполовина ирландец, отговори. Спазването на уречените часове просто не ми е в гените. И все пак тя не беше чувала някога да е пропуснал уговорка.
Отвори тефтерчето и заразлиства страниците — последните седмици от живота на Майкъл. Не го беше използвал често — повечето от вписванията бяха обикновени срещи, дребни задачи. Но две от бележките изпъкваха. Първата, три седмици преди смъртта му: Левин, ОДВС28, подчертано три пъти. Второто, през следващата седмица: Джесъп, 91.
Звънът на телефона разкъса тишината. Аби за малко не изпусна тефтерчето. Звъненето продължаваше, прониквайки във всеки ъгъл на жилището; тя не помръдваше. Чувстваше се като крадец, заловен на местопрестъплението. Това е твоят дом, нахока се тя.
Не вдигна слушалката. Телефонът продължи да звъни и тя почти свикна с шума. Точно тогава той спря. Аби чу как долу на улицата спира кола. Изтича до прозореца и погледна навън. Сребрист „Опел“ с двойно предаване и номера на ЕС беше спрял от другата страна на улицата до бордюра. Вратата се отвори и тя се дръпна назад, за да не я види някой на прозореца. Откъде знаят, че е тук? Анука ли се е обадила?
Аз съм служител на ЕС, намирам се в собственото си жилище. Но в действителност не беше съвсем така. Тя изтича до кухнята и взе резервния ключ от кутията за бисквити, ако се наложи отново да се върне. След това се промъкна в банята, спусна се от покрива и изчезна по пътека, която се виеше между жилищните блокове и оградата от телена мрежа. Не се обърна да погледне назад.
18.
Константинопол — април, 337 г.
Седя на кърмата на лодката. Слънцето залязва над Константинопол; дворецът е в сянка, докато от другата страна покривите на Хризополис греят позлатени. Обхванат съм от мрачно настроение, макар да ми трябва известно време, за да го разбера. Гневен съм, че позволих на Север да ме предизвика, но това постепенно отминава. Не за първи път губя самообладание. Чувствам, че у мен има нещо по-дълбоко, по-злокачествено, но не мога да го докосна.
Оставям го настрана и се насилвам да мисля за същността на нашия разговор. Ако Константиновият син Клавдий е изпратил началника на своя щаб от Трир в Константинопол, трябва да е разтревожен за своя баща. По-точно: тревожи се за своето наследство. Както Константин сам доказа преди трийсет години в Йорк, мястото на един син е до неговия умиращ баща. Ако короната се подхлъзне, той трябва да е там, за да я хване.
Шокиращо е да мисля, че може би Константин умира. Когато го видях, изглеждаше много добре. Но аз съм невеж. Той има лекари и билкари, които изследват всяка капка негова жлъчка или кръв; освен това разполага с роби, които се грижат за него. Ако има кръв в изпражненията му, странни белези по кожата или половината нощ буха, сякаш ще си изкашля червата, някой ще знае. И новините ще стигнат до онези, които са готови да платят за тях.
28
Официални досиета на военнослужещи. — Б.пр.