Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Това истина ли е? Досега с нищо не беше помогнал. Спомни си за мъжа в Йорк, който я преследваше в дъжда. Единственият човек, който се появи в Рим, беше Драгович. Никаква помощ.
Беше почти напълно сигурна, че не Драгович е изпратил съобщението. Беше го видяла да го чете на телефона й — той самият беше не по-малко объркан от нея. Ако беше искал да я пипне, със сигурност би намерил по-лесен начин, отколкото да й праща гатанки на латински.
За да стигнеш до живите, трябва да се промъкнеш през мъртвите.
Поемата и символът — какво означаваха? Символът на огърлицата и на камъка, поемата на камъка и в ръкописа. Как изобщо са попаднали в ръцете на Майкъл?
Майкъл.
Сърцето й се сви. Помисли си дали да не изпие още едно кафе и реши, че е по-добре да не го прави. Започна да усеща тялото си така, сякаш ще се разпадне от треперене.
Майкъл. Той беше липсващата брънка, празното място в центъра на кръжащите около него мисли. Всеки път, когато се доближаваше до него, се отдръпваше назад от страх пред онова, което би могла да открие. Беше я завел във вилата на най-издирвания човек на Балканите. Дори тя не можеше да се престори пред себе си, че е било съвпадение. Драгович притежаваше поемата и символа от камък, а Майкъл — символа от злато и папируса.
А откъде е взел огърлицата? Спомни си какво й беше отговорил, когато го попита. Един циганин ми я даде.
Трябваше да се върне. Каквото и да е направил Майкъл, то е започнало в Косово. Остави кафената си чашка и се отправи към вратата.
Поне съм още жива, каза си тя, опитвайки се да го приеме като нещо положително и да заглуши заядливия глас, който веднага я опроверга.
Засега.
Прищина, Косово
Прищина лежеше на вълнисти хълмове, над нея се издигаше горист гребен, а под него — несекващият дим от електроцентралата „Обелик“. Между тях се простираше твърде обикновен град, тип Варшавски договор — ниски панелни блокове, накъсани тук-там от някоя бетонна фантазия. Връщането й тук беше като да обуеш стар комплект дрехи, по които никога не си си падал много. Аби седеше на задната седалка в таксито, докато се катереше нагоре по булевард „Бил Клинтън“, покрай позлатената статуя на бившия президент, който беше вдигнал едната си ръка, сякаш искаше да помаха на постоянните задръствания. Може в Америка да го бяха подложили на процедура за сваляне от поста, но в Косово той остана недосегаем. На всеки ъгъл строги на вид войници от НАТО гледаха от билбордове, за да напомнят на населението, че е в безопасност. Нагоре по хълма стояха неподвижни кранове, извисяващи се над бетонните стени на огромна базилика без покрив — нова черква за Майка Тереза.
Завиха наляво покрай хотела със Статуята на свободата на покрива, покрай Младежкия дворец и грандхотела. Ако на човек му трябваше косовски символ — той беше напълно подходящ — четирийсет и четири етажа посткомунистическа носталгия, наполовина завити в скеле, драпирано с плакати, обещаващи бъдещо величие, а другата половина не беше докосвана от петнайсет години.
Таксито я остави пред нейното жилище. Тя нямаше ключ, но Анука, хубавото финландско момиче, което работеше за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, имаше резервен. Беше късен съботен следобед — от вътрешността на апартамента чуваше Анука да си пее, докато шеташе или се приготвяше да излезе.
След като Аби почука, Анука отвори вратата, облечена в розово бюстие и с хавлиена лента на главата.
— Боже мили, Аби! — Финландката я прегърна и разцелува по двете бузи. Изглеждаше истински доволна да я види — толкова много, че Аби трябваше да надникне в спомените си. В тях Анука беше от съседите, които поливат цветята ти и ти се усмихват в коридора. Може би е имало и нещо повече от това. Въпреки тежката работа да действаш на терен като част от мисия, това тук доста приличаше на летен лагер. Човек се сприятелява, споделя лични неща, лятото свършва и повечето от казаното се забравя сред обилие от обещания за размяна на писма и поддържане на връзка. Точно това беше направило връзката й с Майкъл толкова лесна.
Като изключим това, че него вече го няма, а аз продължавам да го преследвам.