Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Така трябва! Кръвта на Ка ще получи неограничена власт!
Жрецът заметна полите на робата си и тръгна към вратата, а слугата го последва по петите. Вратата се затвори с трясък подире им.
Джейк и останалите се изправиха.
Марика закърши ръце.
— Какво ще правим?
Джейк й отвърна, докато вървеше към изхода:
— Ще се измъкнем оттук. Ако убият фараона, ще блокират двореца, така че и пиле да не може да прехвръкне. Не бива да сме тук, когато се разнесе новината, че фараонът е бил отровен.
Марика се впусна след него.
— Но, Джейк, не бива да им позволяваме да убият бащата на Нефертити. Замислили са го така, че да обвинят нея.
— Тъкмо Нефертити ни хвърли в тъмницата — отвърна й нетърпеливо той. — Защо да й помагаме?
Отговори му Пиндор. Гласът му бе плътен и сърдит.
— Защото е правилно.
Ба’чук кимна енергично в знак на одобрение.
Вече до вратата Джейк се обърна и изгледа приятелите си. Подозираше, че внезапното и толкова нетипично за Пиндор желание да рискува собствената си кожа е свързано повече с изящната фигура и красивите гримирани очи на Нефертити, отколкото със стремежа да постъпи правилно.
Опита се да ги вразуми.
— Единствената ни надежда да се измъкнем от града, е да стигнем до „Кривият гвоздей“. Това не е нашата битка!
— А това кога те е спирало? — попита Кейди.
Явно мнозинството бе против него. Джейк погледна за помощ последния, най-новия член на тяхната групичка, но старецът човъркаше брадата си и гледаше изпитателно Джейк, сякаш това бе някаква проверка.
А може би наистина бе подложен на проверка.
Марика докосна ръката му.
— Знаеш как се чувства човек, когато изгуби любими хора. Нима няма да направиш нищо, когато същата загуба ще сполети Нефертити? Въпреки цялата си самоувереност и високомерие тя си остава едно малко момиче, което се страхува за съдбата на баща си.
Джейк осъзна, че Марика е права. Останалите също бяха прави. Обърна се към мозайката върху далечната стена и спря поглед върху лицето на майка си. Изненадата да открие изображението й тук го бе развълнувала и разпалила копнежа му час по-скоро да достигне Анкх Тави. Не можеше да пропусне този шанс да научи нещо повече за съдбата на родителите си.
Очите на майка му се взираха в него, озарени от трепкащата светлина на факлите. Спомни си как те танцуваха радостно или преливаха от любов. В този миг една-единствена мисъл натежа повече от всеки друг аргумент. Майка му щеше да остане разочарована, ако Джейк станеше безучастен свидетел на смъртта на фараона.
Той се обърна към останалите.
— Добре, ще предупредим Нефертити.
Представи си как се вмъкват в спалнята й и я заливат с информация относно заговор за убийството на баща й. Принцесата най-вероятно щеше да ги хвърли обратно в тъмницата. А подобен развой на събития би направил Дого извънредно щастлив.
Преди да стигнат дотам обаче, трябваше да намерят отговора на следния въпрос:
— Как ще намерим покоите на фараона в този огромен лабиринт?
Старецът проговори:
— Ще ви ги покажа.
Той тръгна към вратата, готов да поведе останалите.
Кейди измери стареца от глава до пети. Очевидно бе, че не изпитва доверие към него, затова зададе въпроса, който се въртеше в главите на всички:
— Откъде знаеш къде се намират покоите на фараона?
Той им отговори с намигване.
— Защото фараон Неферхотеп, сияйната Слава на Ра, е мой брат.
19.
Сладки сънища
— Името ми е Шадуф — заговори старецът, докато ги водеше из лабиринта от коридори все по-нагоре и по-нагоре към най-високите етажи на пирамидата. — Магистър Кре ме хвърли в тъмницата преди две лета. Оттогава съм негов гост.
Той разтри превързания чукан на китката си, за да покаже колко гостоприемен е бил Кре.
— Шадуф — промърмори старецът в брадата си. — Не съм произнасял това име на глас от много луни. Беше ми забранено, за да не би останалите затворници да научат истината. Всички в Ка-Тор ме смятат за мъртъв. За да опази тайната, Кре нареди да прерязват гърлото на всеки, който произнесе името ми там долу. Затова спрях да го използвам.
Джейк и приятелите му се бяха скупчили плътно около Шадуф хем за да чуят историята по-добре, хем за да вървят по-близо един до друг. Когато се разминаваха с някой слуга или страж, прекратяваха разговора и навеждаха лицата си под качулките.