Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Сега Робер дьо Сабле е единственият, който стои между нас и победата — продължи Ал Муалим. — Той издава заповедите. Той дава златото. С него ще умре и онова, което се знае за тамплиерското съкровище и всяка заплаха, която представлява.
— Все още не разбирам как е възможно едно най-обикновено съкровище да предизвика подобен хаос — призна Алтаир. Все още мислеше над последните загадъчни думи на Сибранд. Мислеше и за сферата — за късчето от Едем. Лично беше изпитал странното му привличане, но то притежаваше силата да омайва и отклонява от правия път. Възможно ли беше да се окаже по-ценно от всички накити? Тази мисъл му се стори интересна.
Ал Муалим кимна бавно, сякаш четеше мислите му.
— Късчето от Едем е изкушение. Виж какво стори с Робер. След като веднъж вече е вкусил силата му, тя го е погълнала. Той не вижда опасно оръжие, което трябва да бъде унищожено, а средство, което да му помогне да постигне амбициите си.
— Значи е мечтал за власт.
— И да, и не. Той е мечтал — все още мечтае — също като нас, за мир.
— Но този човек иска Светите земи да пламнат във война…
— Не, Алтаир — извика Ал Муалим. — Нима не виждаш, след като ти си онзи, който ми отвори очите?
— Как така? — учуди се той.
— Какво иска и той, какво искат последователите му? Искат свят, в който всички хора са обединени. Не презирам целта му. Споделям я. Само че не ми харесва онова, което означава. Човек се учи на мир. Мирът трябва да бъде разбран, да бъде приет, но…
— Той ще го наложи — закима Алтаир. Вече разбираше.
— По този начин ще ни лиши от свободна воля — изрече Ал Муалим.
— Странно… да мислим за него по този начин.
— Недей да таиш омраза към жертвите си, Алтаир. Подобни мисли са истинска отрова и ще замъглят преценката ти.
— А няма ли начин да бъде убеден? Няма ли начин да бъде сложен край на лудешкото му препускане?
Ал Муалим поклати бавно и тъжно глава.
— Разговарях с него — по мой начин — чрез теб. Та нали всяко убийство беше послание? Само че той предпочете да пренебрегне посланията.
— Значи ни остава само едно.
Най-сетне щеше да погне Дьо Сабле. Мисълта го накара да потръпне от нетърпение, но този път щеше да бъде особено внимателен. Нямаше да допусне грешката да го подцени отново. Нито Дьо Сабле, нито друг.
— Сблъска се с него за пръв път в Йерусалим. Там ще го намериш и сега — рече Ал Муалим и пусна птицата. — Върви, Алтаир. Време е да довършиш тази работа.
Алтаир тръгна, слезе по стълбите към вратата на кулата и излезе в двора. Абас седеше на оградата и Алтаир усети погледа му, докато пресичаше двора. Спря и се обърна към него. Погледите им се срещнаха и на Алтаир му се прииска да каже нещо, но не знаеше какво. После се отказа. Предстоеше му задача. Старите рани щяха да си останат стари рани. Несъзнателно хвана към меча.
28
На сутринта, след като Алтаир разказа истината на Абас за баща му, приятелят му стана от сън крайно резервиран и каквото и да казваше Алтаир, така и не успя да го извади от това състояние. Закусиха в мълчание, оставиха се на грижите на възпитателната, след това отидоха при Ал Муалим и заеха местата си на пода.
Дори Учителят да забеляза разликата в отношенията на учениците си, не каза нищо. Може би тайно остана доволен, че момчетата не се разсейват като през другите дни. Може би реши, че са се скарали, както често се случваше при младежите.
Алтаир обаче седеше със свито сърце, измъчван от тежки мисли. Защо Абас мълчеше? Защо не реагира, когато му каза истината?
Щеше да научи отговора по-късно същия ден, когато двамата отидоха на тренировъчния плац. Предстоеше да се упражняват заедно с мечове. Днес обаче Абас реши, че няма да използват малките дървени мечове, с които обикновено се биеха, ами лъскавите, тежки, които щяха да получат при завършването на обучението си.
Лабиб, инструкторът им, остана очарован.
— Чудесно, чудесно — рече той и плесна с ръце, — но запомнете, че не печелите нищо, като пуснете кръв. Няма да безпокоим лекарите. Това ще бъде изпитание на въздържанието, хитростта и умението.
— Хитрост — рече Абас. — Много ще ти отива, Алтаир. Ти си хитър и коварен.
Това бяха първите думи, които му каза този ден. След това го погледна с такова презрение, с толкова омраза и Алтаир осъзна, че отношенията им няма да са същите никога повече. Погледна Лабиб, искаше да го помоли да не позволява този бой, но той вече се настаняваше доволно на ниската ограда около тренировъчния плац и се наслаждаваше на възможността най-сетне да стане свидетел на истински бой.