Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Той разгъна салфетката си, взе си парче франзела, намаза го с малко масло и попита:
— С какво се занимавате в момента?
— Току-що защитих хабилитационния си труд… с „поздравленията на журито“…
— Супер! И това е…
— Най-високата университетска диплома във Франция…
— Впечатлен съм — каза той, правейки знак да му донесат листата с вината. — Ще пийнете малко вино, нали?
Тя не се осмели да отклони поканата.
Той поприказва със сервитьора, възмути се, че нямат от това, което пие обикновено, поръча бутилка „Пюлини-Монтраше“, 2005 година, „изключителна реколта“, уточни, поглеждайки я над очилата си, затвори шумно листата, въздъхна, свали очилата си за далекогледство, протегна ръка към маслото и си намаза втори сандвич, продължавайки:
— И какви са плановете ви оттук насетне?
— Сложно е… аз…
Телефонът му звънна, ядосан, той повиши тон, мислех, че съм го изключил, ще позволите ли? Тя кимна. Той придоби загрижен вид, каза няколко думи и затвори, проверявайки този път, че наистина го е изключил.
— Та точно казвахте, че…
— … че защитих професура с поздравленията на журито и се надявах да ме вземат в университета… или да стана научен ръководител в Националния център за научни изследвания… Нещо, което много силно желаех… и му посветих целия си живот…
— И не се получи?
— Тоест… след решението на журито се чака заключителният доклад. В него всички членове са вписали забележките, които не са ви съобщили при защитата…
— Какво лицемерие, а!
Жозефин сви глава между раменете си.
— Всъщност назначението ви зависи от въпросния доклад…
Тя избърса овлажнелите си длани в салфетката и почувства как ушите й пламват.
— Научих… не директно, разбира се, не… от един колега, че не трябва да се надявам на ново назначение, че нямам нужда от престижен пост, нито от повишаване на заплатата и ще си остана до живот научен сътрудник…
— И защо? — попита Гастон Серюрие, повдигайки учудено вежди.
— Защото… не се изразиха точно така, но то се подразбира… Защото съм спечелила много пари с романа си… и решили, че имало други, по-заслужили от мен… тоест оказах се на практика в изходна позиция.
— И сте бясна, предполагам…
— Най-вече наранена… Въобразявах си, че принадлежа към едно семейство, вярвах, че съм се доказала, и сега съм отхвърлена заради големия успех на една книга, която всъщност…
Тя въздъхна, за да попречи на сълзите си да рукнат.
— … би трябвало да се радват, че читателите се увлякоха по историята на Флорин, а се получи точно обратното.
— Отлично! Отлично! — възкликна Гастон Серюрие. — Предайте им моите благодарности!
Жозефин го изгледа изненадано и леко закри зачервените си уши с длани, за да ги охлади.
— Вие сте първият, с когото споделям. Не исках дори да мисля за това. На никого не съм казала. Беше такъв удар за мен… Толкова години работа и… така да ме отхвърлят!
Гласът й се разтрепери и тя прехапа горната си устна.
— Идеално, защото ще можете да работите за мен! Само за мен…
— Как така — изненадано промълви Жозефин, чудейки си дали той не иска да създаде отдел по средновековна история в издателството си.
— Защото вие имате златни заложби…
Той я гледаше настойчиво, без да мига. Сервитьорът току-що им бе поднесъл огромна салата от пържени калмари и карпачо от сьомга и лаврак. Серюрие изгледа продължително чинията си и изнервен грабна приборите.
— Златни… да пишете, да разказвате истории… Да откривате от какво се интересуват читателите, като ги карате да се чувстват интересни самите те, да ги учите на купища интересни неща, не само в исторически план. Вие имате дарба, единственият проблем е, че не го осъзнавате, нямате и най-малка представа за собствената си цена.
Очите му, приковани в нея, я отделяха от околните, открояваха я, сякаш в светлинния лъч на прожектор. Нямаше и помен от забързания мъж, който нахълта в ресторанта, всявайки смут сред персонала, изнервения мъж, който си избираше вино, мърморещия, който разгъваше салфетката си, мъжа, който претупа извинението за това, че я бе накарал да чака…
За него тя беше голяма ценност.