Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Погледнах го - чудех се какво ли са си мислили той и Марси, семейство, което трудно оцелява в Манхатън, когато са минали по безкрайната алея до дома на детството ми, покрай изкуственото езеро и конюшните и са спрели пред една от десетте най-красиви къщи в страната, както я описваха. По някакво съвпадение Брадли отговори на въпроса ми.
- Нямахме представа, че в Америка има такива къщи - каза тихо.
Сегашният собственик, добре известен корпоративен хищник, им казал, че и двамата Мърдок са покойници.
- Чух, че имали едно дете - казал им. - Не, нямам представа какво е станало с него. Има много пари, само това мога да кажа.
На другия ден двамата прегледали регистрите на общината и открили смъртните актове на Бил и Грейс.
- Дори говорихме с няколко души, които са били на двете погребения - каза Брадли. - Скот не е присъствал нито на едното, нито на другото.
От тона му ставаше очевидно, че за него това е най-странното, но нямах намерение да му казвам, че бих направил всичко възможно, за да бъда на погребението на Бил - стига да знаех кога е.
Струва ми се, Брадли разбра, че е докоснал болно място, но явно беше свестен човек, защото не продължи в същата посока. Вместо това ми каза, че по онова време вече били сигурни, че Скот Мърдок е техният човек.
- След още два дни бяхме абсолютно сигурни.
С Марси изпратили номера на социалната ми осигуровка - този, който бил записан в „Колфийлд“ и Харвард - във Вашингтон, за да бъде проверен за валидност. Искали да знаят къде е издаден, променян ли е, както и други подробности, които биха могли да ги насочат към местоположението на доктор Мърдок. Получили тревожно кратък отговор: такъв номер никога не е издаван.
Онемях. Някой идиот от задните офиси на Дивизията беше прецакал нещата монументално. Веднага разбрах какво се е случило. Преди години, когато приех новата си самоличност, готов да вляза в операция за първи път, специален екип заличи старото ми име и биография. Закриха банкови сметки, кредитни карти и следи от издавани паспорти - прочистиха всичко, което би могло да ме свърже със старата ми самоличност. Предполага се, че агентът е заминал в чужбина, подобно на толкова много други, и е изчезнал.
Някой от санитарния екип - или прекалено старателен, или зле контролиран - вероятно беше решил да заличи стария ми номер на социалната осигуровка. Биха могли да обявят, че съм умрял, да оставят номера да стои неизползван, да направят сто други неща. Единственото, което не би трябвало да правят, е да поискат да бъде заличен.
Тази грешка водеше до ситуацията, в която бях изпаднал - хлапе от Кънектикът е имало номер, който според властите сега никога не е бил издаван. Не беше нужно да си Брадли, за да се досетиш, че нещо в тази работа смърди.
- Дадох си сметка, че само ЦРУ или нещо подобно може да направи така, че номер на социална осигуровка да изчезне като в черна дупка - каза ченгето. Това потвърдило началните подозрения - въпреки че в книгата много от подробностите са променени, случаите, които се разглеждат, са от подмолния свят.
Вечерта, която трябваше да е приятна среща с добродушен доктор, се превърна в катастрофа и положението бързо се влошаваше - книгата отвела Брадли до Скот Мърдок и го убедила, че той се представя за Джуд Гарет. Сега знаеше с какво всъщност се занимавам.
Обаче колко зле е положението в действителност, питах се? Много зле, отговаряше агентът в мен. Може би това беше последната ми нощ в Париж.
Нямаше време за губене и му заговорих тихо и безмилостно:
- Няма време, лейтенант. Искам да знам едно. Смяташ, че Гарет е шпионин - обаче би могъл да е навсякъде по света. Какво те насочи към Европа?
- Училището - отговори той.
Училището? Откъде, по дяволите, зачудих се, академия „Колфийлд“ знае, че съм изпратен в Европа?
- Когато отидохме в училището, някои от преподавателите го помнеха. Бил странно хлапе, казваха, не говорел в клас, но му се удавали езиците - особено френски и немски. Реших, че ако работи за някаква тъмна правителствена агенция, няма да го изпратят в Южна Америка, нали?
- Може би не - отговорих, - обаче в Европа има седемстотин милиона души. Защо точно Париж? Хайде стига. Някой трябва да ти е казал къде да го намериш все пак.
Кошмарът за всеки агент - предателството, случайно или преднамерено, което убива повечето от нас. Ченгето ме гледаше с недоумение: как е възможно някой да сметне, че способностите му са толкова ограничени?