![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Младата Сакура игра блестящо.
19.
Доктор Отова
Благодарение на добрите препоръки на лейтенант Йошида, пенсиониран служител в отдел „Убийства“ на полицията в Осака, изтъкнатият доктор Отова се съгласи да се срещне с Боб Лий Суогър. Ученият, с прошарена на слепоочията коса и елегантен, шит по поръчка костюм, владееше добре английски. Не беше чувал за лейтенант Йошида, но след като получи писмото, веднага се обади на хора, които го познаваха (а доктор Отова имаше добри връзки), и се убеди в благонадеждността на лейтенанта, който се оказа изтъкнат служител на реда, почти, легенда, и се бе заселил в Америка, за да бъде близо до дъщеря си.
Суогър и Отова се срещнаха в кабинета на учения в Токийския исторически музей, храм на античността с атмосфера на католическа катедрала, внушителен и тържествен, заобиколен от обширен парк в покрайнините на Уено. Ученият беше уредник на отдела за мечовете и специалист (със световна известност) по майсторите Бидзен от петнайсети век. Кабинетът му, съвсем логично, бе украсен с всевъзможни хладни оръжия: в остъклените шкафове блестяха остриета, представящи най-големите и най-паметните постижения на японското въображение в течение на повече от хиляда години. Музеят имаше една от най-добрите колекции в страната, само малка част от която бе изложена за посетители.
— Господин Суогър, ще пийнете ли малко саке?
— Благодаря, господине, но не. Алкохолик съм. Една глътка и вече не знам какво правя.
— Разбирам. Одобрявам самоконтрола. Така, лейтенант Йошида ми писа, че в Съединените щати са станали няколко кражби на мечове, оръжия за много хиляди долари. Имало е и убийства. Като западняк сигурно се чудите как може меч, изработен преди петстотин години за посичане на разбойници, екзекуции на изменници и разпаряне на собствения корем на притежателя му, да стане причина за убийство в наше време.
— Знам, че мечовете са произведения на изкуството. Могат да бъдат невероятно ценни. Това би могло да бъде достатъчен мотив.
— Значи се интересувате от пазара. Със сигурност обаче сте виждали хора да убиват за незначителни суми.
— За един долар. За един цент. За резки думи, за лоша шега, за евтини момичета. Мъжът е готов да убие за всичко.
— Виждам, че знаете доста неща.
— В този случай смятам, че има някакъв замисъл. Убиецът със сигурност разбира от мечове. Може би е колекционер или представител на такъв. Може да е смятал да поиска откуп за мечовете, както за отвлечено дете. Може би… не знам. Поразучих и знам, че най-скъпият от тези мечове може да струва двеста хиляди долара. Това оправдава ли такова престъпление?
— Може да е меч с историческа стойност. С потвърден произход и участвал в някакво паметно събитие. Това може да покачи цената му многократно. Така може да се сравнява с колта на Уаят Ърп.
— Колтът на Уаят Ърп бе продаден за триста и петдесет хиляди долара. Това са доста пари.
— Мечовете означават повече за японците, отколкото револверите за американците. Тук такъв меч може да струва десет пъти повече. Например около три и половина милиона. За толкова пари много хора биха убили.
— Да, но колкото по-известен е един меч, толкова по-трудно е да го продадеш. Някой може да открадне револвера на Уаят Ърп или дори „Мона Лиза“, но на кого ще ги продаде? Ето защо теорията за престъпление заради парична изгода не върви. Може някой да го е откраднал, за да му се радва, но… пак няма логика.
— За американец може би. Но за японец, да — изтъкна доктор Отова.
— Надявам се да разбера логиката. Ако не, значи просто нямам късмет. Трябва да намеря някакъв здрав разум в това, господине.
— Разбира се.
— Нека тогава да ви попитам нещо. Има ли един меч? Един-единствен, който да е като свещен граал? Може би заради майсторската му изработка, може би заради историческата му стойност, може и заради двете. Меч, който да съществува само в легендите. Съществуването му да не е потвърдено, но ако се появи, да разтърси Япония. Меч, който да е толкова важен, че… Ох, не познавам страната ви толкова добре, за да кажа, но меч, който веднага да донесе на притежателя си власт, престиж, внимание, нещо по-ценно от пари. Нещо, за което да си струва да убиеш.