Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Не си дадох труда да попитам откъде знае. Също като Баронс, той беше наясно с всяка моя мисъл.
- Защо не?
- Има причина да е записан „Ако умираш".
- Каква е тя?
- За да го използваш, само ако умираш - каза той сухо.
Отново като с Баронс, можех вечно да се въртя в кръг с него.
- Ще се обадя, Риодан.
- Ти си по-добра от това, Мак.
- По-добра от какво? - попитах студено.
- Да нападаш, защото те боли. Той не е този, който те е наранил. Той е този, който те върна.
- Знаеш ли каква беше идеята му да ме върне? - сопнах се.
В гласа на Риодан долових усмивка.
- Аз бях доброволец за работата. Той изобщо не изглеждаше трогнат от предложението ми - усмивката изчезна. - Не се изгубвай в гнева, Мак! Той е бензин. Можеш да го изразходиш като гориво или можеш да го използваш, за да изпепелиш всичко, което обичаш, и да свършиш, застанала върху изпепеленото бойно поле, всички да са мъртви, включително и ти, само че тялото ти няма да има добрата воля да спре да диша.
Думите му отекнаха дълбоко. Бях стъпила върху тънка граница и го знаех. Но част от мен искаше да я премина. Искаше да изпепеля бойното поле. Само за да гледам как гори проклетото нещо.
- Остани фокусирана, Мак! Дръж погледа си върху наградата!
- Каква, по дяволите, е наградата?
- Ние работим заедно. Връщаме си нашия свят. Всички печелим.
- Какво си ти, Риодан?
Той се засмя.
- Какво сте вие, деветимата? - притиснах го. Той не каза нищо. - Ще се обадя - заплаших. - Доскоро! - не затворих.
Той спря да се смее.
- Аз лично ще те убия, Мак.
- Не, няма.
- Жено - каза той, а гласът му внезапно беше станал толкова твърд и студен, и древно звучащ, че фините косъмчета на тила ми настръхнаха чак до долу по гръбнака ми, - не знаеш нищо за мен. Мак, която би се обадила на АУ, когато не умира, не е Мак, която ще защитавам. Избирай внимателно! Избереш ли грешно, това ще бъде последният избор, който някога си правила.
- Не ме заплашвай! - дръпнах телефона от ухото си и го загледах невярващо.
Той беше затворил. На мен! Единствената, която можеше да проследи Книгата. Най-ценният играч на сезона. А аз дори не бях стигнала до там да го питам какво е „Честър" и как да го намеря!
Косата ми се развя, вдигна се право нагоре във въздуха в плетеница около лицето ми. Чаршафи запляскаха по мебелите. Пламъците на огъня лумнаха, изпукаха, после почти угаснаха.
Дани застана пред мен, наливаше се с портокалов сок и тъпчеше устата си с кексчета.
- Имаме проб, Мак. Ро е при автобуса, както и половината манастир. Лайната удрят вентилатора здраво. Време е да вървим -измънка тя с пълна уста. Подуши въздуха, изглеждаше оклюмала. -Пич, и двамата са били тук? 'Що не се обади?
Ако Ро и половината манастир бяха при автобуса, „проб" бяха проблеми. Бях изтощена. Бях изнервена. И толкова готова, колкото някога щях да бъда. Станах и пъхнах телефона в джоба си.
- Имаш суперслух. Защо не ги чу?
- Не толкова добър.
Присвих очи.
- Наистина ли можеш да подушиш, че са били тук? - какво ли не бих дала за нейните суперсетива!
Тя кимна.
- Ще дам девствеността си на един от тях някой ден - тя се напери. За миг останах потресена. Дори не можех да започна да пресмятам
всички ужасяващи детайли в тази възможност.
- Налага се да поговорим - успях накрая. И добавих, подчертавайки: - Даниел! - палавата u усмивка угасна, а аз не можех да понеса това, затова рекох: - Не знам защо не го харесваш. Толкова красиво име е -знаех защо. Тя имаше само своята коравост.
- О! Съжалявам, че те пичосах! Човече! - тя протегна ръка.
- Не, благодаря, ще вървя!
Тя се изкикоти, все пак грабна ръката ми и изчезнахме.
Четиринайсет
Беше пълен хаос, а Роуина нямаше и грам успех в поемането на контрола над ситуацията.
Когато Дани спря, аз се отправих право към челото на автобуса. Преборих се с порива да повърна, покатерих се на бронята и се издърпах върху капака, където застанах, загледана надолу.
Стотици шийте зрящи се взираха в мен с изражения, вариращи от неверие, че сме се върнали, до любопитство и вълнение, страх, а очевидно и подозрение.
Ако бях адвокат като татко, автобусът щеше да е въвеждащата ми реч и (както беше претъпкан с мъртви Ънсийли и автоматични оръжия) определено щеше да завладее журито. Шийте зрящите бяха отворили вратите и бяха започнали да го разтоварват. Оръжията бяха натрупани на моравата между мъртви Фае. Съмнявах се, че някога са виждали толкова много от враговете ни отблизо и специално при изолацията, в която ги държеше Роуина. Сякаш не можеха да свалят очите си от тях, ръчкаха ги с върховете на обувките си, обръщаха ги насам-натам, изследваха ги.