Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Не го познавам — решително отрече Ансън.

Той се подразни от намесването на това непознато име в спомените му. Ник го усети.

— Да, да — съгласи се той. — Би трябвало да го познавам. Беше един от вашата тайфа… Брейкинс… Бейкър…

— Бикър Бейкър — каза отзивчиво Ансън. — Когато всичко свърши, ме натовариха в една катафалка, затрупаха ме с цветя и ме откараха.

— Ха-ха-ха — изсмя се Ник. — Ха-ха-ха!

Скоро усърдието на Ник да играе ролята на стар прислужник на семейството се изпари и Ансън се качи във фоайето. Той се огледа — очите му срещнаха погледа на някакъв непознат служител на рецепцията и попаднаха върху едно цвете, останало от сватбата сутринта, което се крепеше върху ръба на месингов плювалник. Ансън излезе и тръгна бавно срещу огненочервеното слънце, което грееше откъм Кълъмбъс Съркъл20. Изведнъж се обърна, пое обратно към „Плаза“ и се напъха в една телефонна кабина. (По-късно ми каза, че през този следобед се опитал три пъти да ме намери.)

Звъни на всички, за които мислеше, че може да са в Ню Йорк, на мъже и момичета, които не беше виждал от години, на един модел от дните му в университета — избледнелият й номер все още фигурираше в тефтерчето му с адреси, но телефонистката му каза, че даже такава централа вече не съществува. Накрая насочи търсенето си в провинцията и води кратки, разочароващи разговори с категорични икономи и домашни прислужници. Еди-кой си не бил вкъщи, бил отишъл на езда, да плува, да играе голф, отплавал за Европа миналата седмица. За кого да предадат, че се е обаждал?

Той не можеше да понесе факта, че ще трябва да прекара вечерта сам — личните планове, които човек си прави, за да прекара сам свободното си време, губят цялото си очарование, щом се усети самотен. Определени жени винаги можеше да се намерят, но онези, които той познаваше, временно бяха изчезнали, а и никога не му бе идвало наум да прекара една вечер в Ню Йорк в компанията на някоя наета непозната — подобно нещо би му изглеждало срамно и потайно, развлечение за някой търговски пътник в чужд град.

Ансън плати сметката — телефонистката направи безуспешен опит да се пошегува с него относно големината й — и за втори път през този следобед тръгна да излиза от „Плаза“, без да знае къде да отиде. Близо до въртящата се врата стоеше жена, явно бременна, обърната настрани към светлината; при завъртането на вратата на раменете й се развяваше тънка бежова пелерина и всеки път тя поглеждаше нетърпеливо натам, като че ли й беше омръзнало да чака. Още като я съзря, той усети силна нервна тръпка от нещо познато, но едва като се приближи на метър и половина до нея, осъзна, че това е Пола.