Не питай, не казвай

Той отиде до кожения диван в ъгъла и седна. После потупа мястото до себе си.

— Ела да седнеш при мен, Хана.

Подът леко поскърцваше, докато тя прекосяваше стаята. Отпусна се на дивана и Патрик се наведе към нея.

— Нали знаеш, че си зашеметяваща?

В стомаха на Хана запърхаха пеперуди. Тя наведе срамежливо глава.

— Обзалагам се, че го казваш на всичките си модели.

— Не, не го казвам. — Той хвана брадичката на Хана, обърна главата й към себе си и се взря в очите й. — Честно да си кажа, не ме бива чак толкова с момичетата. Така е още от гимназията — бях малко смотан. А ти… ами ти си като онова популярно момиче, което толкова желаех, а не можех да имам.

Хана се разтопи от удоволствие.

— И аз бях такава някога — прошепна тя. — Бях толкова грозна, че не можех да се гледам в огледалото.

Патрик взе лицето й в шепите си.

— Едва ли някога си била грозна.

След това се наведе напред и я целуна. Хана също се притисна към него, изпълнена с очакване. Но когато устните им се докоснаха, нещо й се стори… нередно. Целувката беше лигава и ужасна. Патрик имаше вкус на пшеничени зърна, ръцете му дращеха тялото й, а не бяха нежни и сладки, каквито винаги усещаше ръцете на Майк. Когато Патрик я наведе назад, в съзнанието й проблесна образът на Майк и я жегна копнеж.

Тя отблъсна Патрик.

— Може ли да разгледаме първо снимките? Умирам да видя как си се справил.

Патрик се изкиска.

— Ще се тревожим за това по-късно — каза той и зарови лицето си във врата на Хана.

Тя усети нарастващо притеснение. Тежкото тяло на Патрик я притискаше към дивана.

— Но и това можем да го направим по-късно, нали? — каза тя, опитвайки се да звучи свежо и безгрижно. — Моля те, искам да видя снимките! Моля те.

Патрик продължи да я опипва. Изведнъж Хана забеляза как устните му издават шумни звуци. Косата му изглеждаше мазна и раменете му бяха посипани с пърхот. Прониза я ужасяваща мисъл: възможно ли е Майк да беше прав за него?

Тя скочи от дивана.

— Патрик. Искам си снимките. Веднага.

Той се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. После се усмихна подигравателно и веднага се преобрази от влюбен фотограф в нещо много по-зловещо.

— Само дразниш момчетата, а?

Хана примигна.

— Просто смятам, че трябва да останем на професионално ниво. Ти ме извика да видя снимките. Реших, че искаш още днес да ги изпратиш.

— Стига, Хана. — Патрик завъртя очи. — Наистина ли си толкова наивна?

Той протегна ръка и измъкна една голяма папка изпод дивана. Махна ластика, който я придържаше затворена, и извади шест лъскави снимки на Хана. Не онези, които й беше направил пред Камбаната на свободата или Кметството, а от другите, които бе заснел в студиото. Косата й бе разрошена, очите й гледаха лъстиво, роклята й се беше свлякла от раменете и разкриваше по-голямата част от дантеления й сутиен.