Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
А вероятността за запознанството все пак висеше във въздуха. Когато Братберг бе вече в коридора, Йенсен каза:
- Много мило, че Братберг не отдава голямо значение на специализацията на служителите, но все пак има един въпрос, на който много ми се иска да знам отговора.
- И той е?
- Какво, дявол да го вземе, се кани да прави с кожата й? - разпери в недоумение ръце Йенсен и последва началничката.
Сингсакер остана още малко, мислейки върху думите му. Интуицията му подсказваше, че Турвал е задал важен въпрос. Може би дори по-важен, отколкото му се искаше да си мисли.
След съвещанието Сингсакер се обади на служителя, който трябваше да съобщи на Йенс Дале за нещастието. Той му каза, че го заварили вкъщи. Когато отишли, тъкмо се канел да тръгва на работа. Бил сам вкъщи. Изглеждал така, сякаш съобщението за нечовешкото убийство на жена му го е разстроило много. Според думите на полицаите бил обещал да си остане вкъщи дотогава, докато те не се свържели с него отново.
Преди да тръгне за Дале, Сингсакер реши да потърси нещо за него в интернет. Резултатите показаха недвусмислено, че Йенс Дале е учен. Освен задължителните линкове към всякакви телефонни указатели и безполезните сведения за мястото, заемано от Дале в регистъра на данъкоплатците (доста високо място, трябваше да се отбележи), всички останали резултати се отнасяха за научни публикации, семинари, конференции и лекционни курсове. Изплува и това-онова от ежедневната хроника. По-голямата част от информацията изглеждаше неизразимо скучна, особено за човек, който е останал без дозата си аквавит и при това разследва най-дяволския случай през цялото време на службата си в полицията, доколкото му позволяваше да прецени това сътворената от скалпела пустота в черепната му кутия.
Една от статиите го заинтригува повече от всички останали. Бе написана на английски и бе публикувана в сайт, който с чисто академично скъперничество предоставяше на обществото достъп само до една страница. За да се запознае с цялата статия, трябваше да плати абонамент, който можеха да си позволят само най-ревностните фенове на науката и официалните организации. На Сингсакер му стигаше и заглавието: „Forensics of time”
- „Съвременното разследване”. Прочел анотацията, той разбра, че вече имаше какво да си говори с Йенс Дале.
Въпреки крещящото си заглавие статията се оказа посветена на разкопките на полуостров Фосен, правени преди двадесет години. Археолозите разкопаваха стари гробища, датиращи от късното Средновековие. Още в първите абзаци Дале правеше полицейско изявление, смекчено, както трябва, от академичното хладнокръвие. Той твърдеше, че ако се съдело по уврежданията върху много от намерените скелети, то тези останки принадлежали на жертви на убийства. Върху костите имало следи от разсичащи удари и зверски мъчения. За погребенията от онази епоха това не било толкова необичайно. Ако се вярваше на Дале, времената били жестоки и убийството било съвсем нормална причина за смъртта. Особеността на това гробище, продължаваше авторът, без да губи учената си предпазливост, се състояло в следното - върху много от останките се забелязвало поразително сходство на травмите. Предположението, с което завършваше безплатната страница, най-сетне разпали любопитството на старши следовател Сингсакер: „Възможно е в този случай да си имаме работа с безименен сериен убиец от миналото”.
Отдавна бе минало обед. Колата на Йенс Дале, блестяща след измиването, продължаваше да стои на алеята пред къщата. От сутрешното й пътуване из калта не бе останала и следа.
Сингсакер звънна на вратата. Докато чакаше, си спомни сутрешния им разговор. Тогава Йенс Дале бе изглеждал толкова стабилен и доволен от живота. Сингсакер по никакъв начин не можеше да си го спомни друг. По време на малобройните им разговори винаги бе изглеждал като психично здрав норвежец. Добре облечен тип, под чиято яка на ризата му дори и бельото му е от висша класа. От онези, които, тръгнали за уикенда извън града, с лекота се превръщат от канцеларски плъх в ревностен турист.
Измина почти цяла минута, преди от другата страна на вратата да се чуе звук от стъпки. Спеше ли? Ключалката изщрака и вратата се отвори бавно. Сингсакер очакваше да види учудване на лицето на Йенс Дале. Нали до този момент следователят бе за него просто съсед, който от време на време минаваше покрай него. Изглежда обаче, че Дале въобще не изпитваше нещо подобно.
Йенс Дале изглеждаше смазан. Дори и ярката дневна светлина не можеше да пропъди сянката от лицето, скрила се във всички появили се изведнъж бръчки и гънки. „По-стар е, отколкото си мислех” - хрумна изведнъж на Сингсакер. Йенс Дале бе баща на двама ученици, но едва сега следователят съобрази, че е сравнително възрастен баща. Възрастен и тъжен. И въпреки че и преди му се бе случвало да среща убийци, които са нечии бащи или съпрузи и скърбяха убедително, когато им съобщаваха за гибелта на собствените им жертви, той продължаваше да смята, че пред него не стои убиец.