Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Не — каза Фалън накрая, възприемайки същата тромава дикция, — това няма да е необходимо. — После, в отговор на друг въпрос, отвърна: — Да, разбира се. Имате нашата дума. — След това настъпи още една пауза, по време на която очите му се местеха от Ланкастър към Алон и после обратно към Ланкастър. — Това може да е невъзможно — каза той предпазливо. — Ще трябва да попитам.
И тогава линията прекъсна. Джеръми изключи телефона.
— Е? — попита премиерът.
— Иска да сложим парите в два черни куфара с колелца. Никакви проследяващи устройства, никакви боядисващи пачки23, никаква полиция. Той ще се обади отново утре по обяд, за да ни каже какво да правим по-нататък.
— Не му поискахте доказателство, че тя е жива — вметна Габриел.
— Той не ми даде възможност.
— Имаше ли някакви допълнителни изисквания?
— Само едно — отговори Фалън. — Той иска вие да занесете парите. Без Габриел няма момиче.
22.
Лондон
Минаваше един часът след полунощ, когато Габриел най-сетне напусна Даунинг Стрийт. Греъм Сиймор предложи да го закара, но той искаше да се поразходи — от последното му пребиваване в Лондон бяха изминали много месеци, а и си помисли, че влажният нощен въздух ще му се отрази добре. Алон се измъкна през задната охраняема порта, гледаща към Хорс Гардс Роуд, и се отправи на запад през пустите паркове към Найтсбридж. После мина по Бромптън Роуд и стигна до Южен Кенсингтън. Адресът, към който се бе запътил, бе скътан в едно от „чекмедженцата“ на изумителната му памет: Виктория Роуд № 59 — последният известен британски адрес на дезертьора от САС и професионален убиец Кристофър Келър.
Къщата бе малка и солидна, с порта от ковано желязо и изящно стълбище, водещо до бяла входна врата. В малкото предно дворче цъфтяха цветя и прозорецът на гостната светеше. Между двете пердета имаше пролука от няколко сантиметра, през която Алон видя един мъж — д-р Робърт Келър, да седи изправен на едно кресло и да чете или спи; невъзможно бе да се каже кое от двете. Той беше малко по-млад от Шамрон, но независимо от това, не му оставаше да живее много. Двайсет и две години този мъж бе страдал с убеждението, че синът му е мъртъв — болка, която Габриел познаваше твърде добре. Келър беше постъпил жестоко с родителите си, но не беше работа на Алон да оправя нещата. И така, той остана да стои сам на пустата улица, надявайки се, че старецът може някак да почувства неговото присъствие. В мислите си му каза, че синът му е грешен човек, който е извършил лоши неща за пари, но също така е разбран, благороден, смел и все още жив.
След известно време светлината угасна и бащата на Келър изчезна от погледа му. Габриел се обърна и се запъти към Кенсингтън Роуд. Когато наближи улица „Куинс Гейт“, един мотоциклет профуча от дясната му страна. Той бе видял мотора няколко минути по-рано, когато пресичаше Слоун Стрийт, и няколко минути преди това, когато напускаше Даунинг Стрийт. Тогава бе предположил, че мотористът е наблюдаващ агент от МИ5. Но сега, като огледа внимателно гъвкавата извивка на гърба и пищната извивка на ханша, вече не вярваше, че е така.
Алон продължи на изток покрай Хайд Парк, гледайки как задният стоп на мотора се смалява, сигурен, че скоро ще го види отново. Не му се наложи да чака дълго — две минути, а може би и по-малко. Точно тогава го зърна да се носи с пълна скорост право срещу него. Този път, вместо да го подмине, мотористът направи рязко обратен завой, заобикаляйки един сигнален конус, и спря. Габриел преметна крак през седалката и обхвана с ръце тънката талия. Когато моторът полетя напред, той вдиша познатия аромат на ванилия и нежно погали долната страна на топлите заоблени гърди. После затвори очи, спокоен за първи път през последните седем дни.
Апартаментът се намираше в грозна следвоенна сграда на Бейзуотър Роуд. Някога той беше тайна квартира на Службата, но на булевард „Цар Саул“ — и в МИ5 във връзка с дадения случай — сега бе известен като лондонската квартира на Габриел Алон. Като влезе, той закачи ключа на малката кука, която се намираше точно до вратата на кухнята, и отвори хладилника. В него имаше кутия прясно мляко, кора с яйца, буца сирене „Пармезан“, гъби, подправки и бутилка от любимото му вино „Пино Гриджо“.
23
Пачка с банкноти, в средата на която се изрязва дупка, в която се поставя дистанционно управляемо устройство, което малко след обира се взривява и разпръсква червена боя, която маркира трайно откраднатите банкноти. — Б.пр.