Злочестие [bg]

Хората на Неон сканираха всички в групата пред нас, после им махнаха да продължават. Проф търси Крадеца, предположих аз. Не би използвал уреда, за да търси нас. Знае, че Меган може да го заблуди.

Хората на Неон ни дадоха знак да минем напред.

— Силен шум — прошепнах аз, щом си спомних. — Ако нещата тръгнат на зле, почни да викаш. Това ще неутрализира силите му.

Ейбрахам кимна. Изглеждаше доста по-уверен, когато двамата избутахме колелата си напред. Имаше възможност този екип да разполага с описанията ни — зависеше от това, доколко Проф се притеснява от Възмездителите. Изпитах облекчение, когато Неон се прозя и нареди на хората си да сканират Ейбрахам, без да личи, че ни е познал.

Дозерът одобри Ейбрахам и мъжете му махнаха да продължава. После увиха лентата на скенера около предмишницата ми.

И така, стояхме мълчаливо на улицата. Отне цяла вечност — достатъчно дълго, та Неон да приближи, видимо раздразнен. Започнах да се потя. Приготвих се да викам. Дали нямаше да реши да ме изпече, ядосан, че го бавя? Не беше толкова важен Епичен; дребните Епични трябваше да внимават с безразборните убийства. Ако съсипеха работниците в даден град, нямаше да има кой да служи на Висшите Епични.

Най-сетне, летаргично, машината даде отговор.

— Ха, не беше отнемало толкова време досега — установи Неон. — Нека претърсим близките сгради. Може би там има някой и машината ни го улавя. — Той освободи устройството и ме отпрати. — Разкарай се.

Тръгнах си, като пътем забелязах, че дозерът е дал негативен отговор, както и трябваше. Не бях Епичен.

Независимо от твърденията на Регалия.

През остатъка от пътя ми беше зле. Припомнях си миговете, когато гледах отражението си във водата. И слушах страшното ѝ обещание.

Сърдеше се на Проф, че крие неща от отряда, заговори един глас вътре в мен. Не правиш ли и ти съвсем същото?

Това беше глупаво. Нямаше какво да крия.

Стигнахме мястото, където сандъкът беше спрял да се движи: улица с три– и четириетажни жилищни сгради. След два дни в града бях съвсем наясно, че силните кланове търсеха подобни места, а някогашните богати къщи в предградията обикновено оставаха пренебрегнати. В света на Епичните и на враждуващите банди, пространството беше далеч по-маловажно от сигурността.

Спряхме на входа на улицата. Тук се размотаваха група младежи, не по-възрастни от мен, с най-разнообразни стари оръжия. Един тийнейджър имаше арбалет — ни повече, ни по-малко. Над една от постройките се вееше флаг с герб, изобразяващ скат.

— Не приемаме нови членове — каза един младеж. — Разкарайте се.

— Сред вас има посетител — отговорих аз с надеждата предположението ми да е правилно. — Външен човек. Предайте му описанията ни.