Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Сега се взирах надолу в голия му гръб, докато дънките се плъзгаха от горната част на дупето му. Гаденето беше отминало и аз се изкисках - никога не се кискам:
- Хубав задник.
Той се задави или се изсмя.
- Никога не съм знаел, че ти прави впечатление.
- Бельо - отвърнах.
- Какво?
- Имаше бельо, мернах го.
Изпитах страхотна нужда да прокарам ръцете си по задника му, само защото бе там, и можех да го направя. Сякаш бях пияна или напушена.
- Аха, имах бельо, какво за него?
- Можеш ли да си го сложиш пак?
- Всъщност, не те интересува особено дали нося бельо или не, нали? - и в гласа му имаше нещо, което беше почти като шегуване.
- Тц. - Поклатих глава, което накара светът да се завърти отново. - Ох, господи, мисля, че ще повърна.
- Престани да се движиш, ще отмине. Въобще нямаше да ти става лошо, ако не се беше борила да се измъкнеш от тях двамата. Прекаленото много физическо усилие точно след станалото, ще те накара да се чувстваш като куче. Потопи се в усещането, просто го яхни, и ще усетиш, че е страхотно.
Чувствах се малко глупаво да говоря на задника му, но това не изглеждаше толкова глупаво, колкото би трябвало.
- Кое е страхотно?
- Познай -отговори той.
Това ме накара да се намръщя.
- Не искам да гадая. - Господи, какво ми ставаше? - Кажи ми.
- Нека да те вкараме във ваната, една баня ще ти помогне да си проясниш главата.
Той ме върна в ръцете си и пристъпи през ръба на ваната.
- Ти си гол - отбелязах.
- Ти също - изрече той.
В това имаше някаква логика, с която не можех съвсем да споря, макар да имах усещането, че би трябвало да го направя.
- Нямаше ли да си наметнеш нещо отгоре?
- Бельото ми е от коприна, няма да го унищожа, като го нося във вана, само защото ти си мислиш, че трябва да го нося. Освен това, ти всъщност не се интересуваш дали съм гол или не, забрави ли?
Точно зад очите ми започваше главоболие.
- Не - отвърнах - но би трябвало да се интересувам, нали? Искам да кажа... Джейсън снижи и двама ни във водата. Усещането беше страхотно, толкова топло, толкова гладко, толкова хубаво до кожата ми. Джейсън внимателно ме премести във водата, докато не се озовах седнала пред него, сгушена до тялото му.
Водата бе толкова топла, толкова топла, а аз бях страшно уморена. Би било невероятно хубаво просто да заспя.
Ръката на Джейсън върху кръста ми ме дръпна обратно.
- Анита, не може да спиш във ваната, ще се удавиш.
- Ти няма да ме оставиш да се удавя - казах, а гласът ми бе натежал от топлина и сънливост.
- Не, няма да позволя да се удавиш - изрече той.
Намръщих се, докато почти се носех във водата.
- Какво не е наред с мен, Джейсън? Чувствам се пияна.
- Съзнанието ти е било изцяло и напълно замъглено от вампир, Анита.
- Жан-Клод не може, собствените му белези ме предпазват - гласът ми сякаш идваше от голямо разстояние.
- Никога не съм твърдял, че е Жан-Клод.
- Ашър - прошепнах името.
- Споделял съм кръв с него преди и това е най-невероятното нещо. Жан-Клод твърди, че
Ашър винаги се въздържа, защото знае, че не съм неговият pomme de sang.
Аз съм само назаем.
- Назаем - повторих.
- Не смятам, че тази вечер Ашър се е е въздържал с теб.
- Ardeur, ние... ние правехме... ardeur. - Всяка дума бе натежала от усилие.
- Ardeur би могъл да го направи невнимателен - изрече Джейсън.
Ръцете му стояха много стабилно върху мен, като по-скоро ме прегръщаше във водата, отколкото към тялото си.
- Невнимателен? - не разбрах.
- Продължавай и припадни, Анита. Когато се свестиш, ще разговаряме.
- За какво?
- За разни неща -отвърна той, а гласът му потъваше в сумрака на свещите. Не помнех да е палил свещите, които Жан-Клод обикновено държеше около ваната.
Понечих да попитам: „Какви неща?", но думите никога не се чуха. Пропаднах в топъл, мек мрак, в който нямаше страх, нямаше болка. Толкова топло, толкова безопасно, толкова обичана.
15
Събудих се от телефонен звън. Свих се върху чаршафите, опитвайки се да не го чуя.
Господи, бях уморена. Леглото се раздвижи, някой друг затрополи към телефона. Чак когато гласът на Джейсън изрече: „Здравейте", тихо, сякаш се страхуваше да не ме събуди, се разбудих напълно. Защо Джейсън беше в спалнята ми?