Средиземноморският храст

Пит кимна в знак на благодарност.

След това започна да разказва и не млъкна близо десет минути. Закинтус го слушаше замислен, като се размърда само веднъж — да запали лампата, тъй като вече беше се стъмнило. Накрая вдигна ръка.

— Достатъчно. Явно е, че вие сте синът му. Но какво правите на остров Тасос?

— Главният директор на НЮМА адмирал Сандекър възложи на мен и на помощника ми Джордино да разследваме странните аварии, които стават от няколко дни насам със съоръженията на океанографския ни научноизследователски кораб.

— А, да, белият кораб, пуснал котва оттатък Брейди Фийлд. Сега започвам да разбирам.

— Това е добре — вметна Джордино язвително от неудобното си положение. — Извинете, че ви прекъсвам, но ако не облекча час по-скоро мехура си, и тук ще стане авария.

Пит погледна захилен Закинтус.

— Повярвайте му, той не се шегува.

Закинтус се замисли за миг, после сви рамене и натисна един скрит бутон под плота на писалището. Вратата мигновено се отвори и разкри Зино, който стоеше стиснал здраво оръжието си в едната ръка.

— Проблеми ли има, инспекторе?

Закинтус не отговори на въпроса му, а му нареди:

— Свали оръжието си, откопчей белезниците на господин… Джордино и го заведи до санитарния възел.

Веждите на Зино отхвръкнаха нагоре.

— Но… сигурен ли сте, че…

— Всичко е наред, стари друже. Тези мъже вече не са наши пленници, а наши гости.

Без да отрони дума повече, Зино прибра автоматичния си пистолет в кобура, свали белезниците на Джордино и го поведе по коридора.

— Сега е мой ред да чуя отговори — каза Пит и изпусна прозрачен синкав облак дим. — Какво общо имате вие с баща ми?

— Сенатор Пит е добре известен и уважаван човек във Вашингтон. Той изпълнява честно и усърдно задълженията си в няколко сенатски комисии. Една от тях се занимава с въпроси, свързани с наркотиците.

— Все още не ми е ясно къде се вписвате вие в случая.

Закинтус извади от джоба на сакото си вехта кесийка с тютюн и бавно напълни лулата си, а после я натъпка с една малка монета.

— Поради дългия ми опит и разследванията ми в областта на наркотиците аз често служа като връзка между комисията на баща ви и моя работодател.

— Работодател? — почуди се Пит.

— Да. Както на вас, уважаеми Пит, така и на мен заплата ми плаща Чичо Сам — усмихна се Закинтус. — Моля да ме извините, че закъснях да ви се представя. Аз съм инспектор Херкулес Закинтус от Федералното бюро за борба с наркотиците. За приятелите ми съм просто Зак. За мен ще бъде чест, ако и вие ме наричате така.

Всички съмнения, изпълвали главата на Пит до този момент, се разсеяха и вълна на облекчение го обля като свеж прохладен полъх от морски ветрец. Мускулите му се отпуснаха и едва сега той почувства колко напрегнат и нащрек е бил в очакване на неизвестни опасности. За да не се забележи, че се разтреперва от вълнение, той внимателно загаси цигарата си в пепелника.