Японският любовник

Като се върна в Бостън, Алма установи, че през годините на нейното отсъствие семейство Беласко се е променило повече, отколкото си личеше по писмата им. През първите дни тя се чувстваше излишна, като временна гостенка, питайки се къде е мястото ѝ в тази фамилия и какво, по дяволите, да прави е живота си. Сан Франциско ѝ изглеждаше провинциален; за да изгради име е рисунките си, трябваше да отиде в Ню Йорк, където щеше да се движи сред известни творци и да бъде по-близо до европейските веяния.

Бяха се родили трима внуци Беласко, тримесечното момченце на Марта и близначките на Сара, които поради някаква грешка на генетиката се бяха пръкнали с вид на скандинавки. Натаниел бе поел фирмата на баща си, живееше сам в луксозна мансарда е чудни гледки към океана, а свободните си часове запълваше, кръстосвайки залива с ветроходната си яхта. Беше пестелив на думи и на приятелства. На двайсет и седем години, той все още устояваше на агресивната кампания на майка си да му намери подходяща половинка. Кандидатки имаше в изобилие, защото Натаниел произхождаше от добро семейство, беше богат и много привлекателен, с една дума мети – отговорен и достоен младеж, такъв, какъвто баща му го искаше и на когото всички девойки за женене от еврейската колония бяха хвърлили око. Леля Лилиан се бе променила малко, беше все същата добродушна и енергична жена, но вече недочуваше, говореше силно и косата ѝ се бе прошарила доста, но тя отказваше да я боядисва, защото не желаеше да изглежда по-млада, напротив. Върху плещите на мъжа ѝ се бяха стоварили ненадейно две десетилетия и малката им възрастова разлика изглеждаше три пъти по-голяма. Исаак бе преживял сърдечен удар и макар да се бе оправил, се чувстваше отпаднал. Ходеше по два-три часа на ден в офиса от дисциплина, но беше прехвърлил работата на Натаниел; преустанови напълно социалния живот, който никога не го беше привличал, четеше много, любуваше се на гледката към морето и към залива от перголата на своята градина, отглеждаше разсади в парника, изучаваше закони и растения. Беше станал по-чувствителен и дори най-леките вълнения го просълзяваха. Лилиан живееше с буца страх, забодена в стомаха. "Закълни ми се, че няма да умреш преди мен, Исаак", настояваше тя в моментите, когато го видеше да остава без дъх и да се довлачва едва-едва до леглото, където рухваше бял като чаршафите, със сковани кости. Лилиан не разбираше нищо от кухня, винаги бе разчитала на готвач, но откакто мъжът ѝ почна да линее, тя сама му приготвяше безотказни супи по наследените от майка ѝ рецепти, записани на ръка в една тетрадка. Беше го заставила да посети цяла дузина лекари, придружаваше го по време на консултациите, за да не би да скрие някоя болежка, и сама му даваше лекарствата. Прибягаше и до езотерични средства. Призоваваше Господа не само сутрин и вечер, както е редно, а и по всяко време: Ш'ма, Исраел, Адонай Елоейну, Адонай Ехад[3]. Като предпазна мярка, Исаак спеше със стъклено Синьо око и цветна месингова Ръка на Фатима, окачени за рамката на леглото; върху нощното му шкафче винаги имаше свещ, еврейска и християнска Библия, както и чаша със светената вода, която една от прислужничките в къщата бе донесла от параклиса на свети Юда.