Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Беше вече пет и половина и групата трябваше да тръгне, преди да се е стъмнило, тъй като автобусът беше голям, а пътищата през първия етап от пътуването бяха тесни и със завои.
Соня бе влязла в своя обор на колела и всички следи от нея бяха грижливо заличени от двора и плевнята. Пасатът и мерцедесът щяха да останат във фермата, тъй като двата автомобила не бяха участвали в незаконна дейност, а и за какво можеха да им послужат оттук нататък?
Всички бяха готови и автобусът потегли. Първоначално Хубавицата бе имала намерение да шофира, защото можеше да кара автобус. Но впоследствие се оказа, че Бени е почти инструктор по шофиране и в шофьорската си книжка има всички възможни категории, така че беше най-добре той да седне зад волана. Нямаше смисъл да нарушават още закони, ако това можеше да се избегне.
Когато стигна до пощенската кутия, Бени сви вляво. Хубавицата обясни, че след известно друсане по чакълестите пътища ще стигнат до Обю24, откъдето ще излязат на главния път. Този маршрут щеше да отнеме най-много половин час, така че решиха междувременно да обсъдят немаловажния въпрос накъде точно са тръгнали.
24 Град в Югоизточна Швеция. – Б. пр.
Четири часа по-рано Шефа нетърпеливо чакаше единствения си помощник, който все още не бе изчезнал. В момента, в който Каракас дойдеше, щяха да се насочат на юг. Но не на моторите и без якетата – сега трябваше да са особено предпазливи.
Шефа бе започнал да поставя под въпрос досегашната си стратегия с якетата на клуба и надписа Never Again на гърба. Идеята му беше от самото начало да създаде у членовете чувство за идентичност и принадлежност към групата, като същевременно накара непознатите да изпитват респект към тях. Но първо, клубът се бе получил много по-малък, отколкото Шефа бе планирал. И без якета можеше да ръководи група от четирима, в това число и себе си. А и предвид дейността, която организацията започна да развива, якето на клуба се превърна в отличителен знак, който по-скоро им създаваше проблеми. Заповедта към Болта преди сделката в Малмшьопинг беше донякъде противоречива: от една страна, да отиде там с обществения транспорт, за да не бъде забелязан, а от друга, да носи якето на клуба, за да покаже на руснака с кого си има работа.
Сега Болта бе избягал... или каквото и да се бе случило, а на гърба си носеше знак, който малко или много казваше: „Ако имаш въпроси, обади се на Шефа“.
Дявол да го вземе, мислеше си Шефа. Когато тази бъркотия приключи, ще изгорят якетата. Но къде се губеше Каракас? Вече трябваше да са тръгнали!
Каракас се появи с осем минути закъснение и се извини, че е бил до магазина, за да си купи диня.
– Освежаваща и сладка! – каза Каракас.
– Освежаваща и сладка? Половината ни група е изчезнала заедно с петдесет милиона крони, а ти ходиш да си купуваш плодове!
– Всъщност динята не е плод, а зеленчук – обясни Каракас. – В едно семейство са с краставицата.
Това преля чашата и Шефа взе динята и я удари в главата на бедния Каракас толкова силно, че кората й се пукна. Помощникът му се разплака и каза, че повече не иска да участва в клуба. Шефа се държал с него ужасно, откакто първо Болта, а след това и Кофата изчезнали, сякаш самият Каракас стоял зад всичко това. Не, сега Шефа трябвало да се оправя сам, Каракас щял да си повика такси, да отиде до летището и да хване самолета, за да се прибере вкъщи при семейството си в... Каракас. Тогава поне щял да може да си върне истинското име.
Vete a la mierda!25 – извика Каракас и изхвърча през вратата.
25 Майната ти! (Исп.) – Б. пр.
Шефа въздъхна. Нещата ставаха все по-объркани и по-объркани. Първо изчезна Болта и като се замислеше, Шефа трябваше да признае, че бе излял гнева си върху Кофата и Каракас. А след това изчезна и Кофата и като се замислеше, Шефа трябваше да признае, че бе излял гнева си върху Каракас. Накрая изчезна и Каракас – за да си купи диня. И като се замислеше, Шефа трябваше да признае, че... не беше правилно да разбива динята в главата му.
Сега беше останал сам да търси... и той не знаеше какво точно. Щеше ли да открие Болта? Наистина ли беше избягал с куфара? Възможно ли беше да е толкова глупав? А какво се бе случило с Кофата?
Шефа караше БМВ Х5 последен модел, което отговаряше на положението му в обществото. И през повечето време се възползваше от високите скорости, които автомобилът можеше да вдига. Полицаите, които го следваха в цивилната патрулка, решиха да преброят пътните му нарушения по време на пътуването до Смоланд. След триста километра решиха, че шофьорската книжка на този човек трябваше да бъде взета за следващите четиристотин години, ако всичко, което бе направил досега, стигнеше до съд (което, разбира се, никога нямаше да се случи).