Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Но ако банята действуваше подмладително, частните — ротни и дружинни — представления действуваха не по-малко освежително. Самата новина, че еди-кога си ще има представление, създаваше очаквателно настроение. В тия дни войниците бяха съвсем като децата. Такива представления имахме и в Могила, и в Беранци.
Но никакво представление не би могло да се сравни с бляскавата дивизионна трупа на поручик Борис Руменов, строевия ни другар от дивизията.
Дружината ни бе дивизионна поддръжка край самия щаб на дивизията — всички дружини се изреждаха. Заведохме войниците на театро. Ето началника — генерал Христо Недялков, ето и началника на щаба — полковник Стефан Тодоров.
— Здравейте, юнаци!
— Здраве желаем, господин генерал!
Борю, който играеше за 101 път прочутата си оперета… Но ако другарят ни от дивизията бе написал либретото, другарят ни от същата, капелмайсторът капитан Тодор Хаджиев, бе написал музиката. И с общи усилия се създаде знаменитата, славната оперета „Софийци пред Букурещ“. Войниците се изпосъдраха от смях. Тоя смях действуваше затвърдително. Това всички разбраха. И от дивизионна трупата на Борю стана армейска.
Когато споменавам Борю… Зевзека, как да пропусна Харалампи… Нервозни? И той бе в нашата дивизия. И то редник. „Не ма произведоа ефретор — разсъждаваше философски той, — оти че ми дадат десет души, я че ги напием и че ги погубим!“
В главната квартира, гдето великолепната ни трупа даде също представление, режисьорът извика поред всеки артист, за да каже и свой отделен номер.
— Редник Димитров Захари (Харалампи Нервозни бе измисленият от Борю псевдоним) — се провиква гласовито Борю Зев… пардон, поручик Борис Руменов.
— Нѐма го майсторо, дорде не цокнем — не казвам!
— Дайте му едно шише — разрешава присъствуващото голямо началство.
И доволен, че първият му номер е хванал място, Харалампи изпива виното и казва вторио… Свети Георги с велосипедо.
Всичко, което зависеше от нас, се правеше. Назад имаше и грамотност, и история, и четения, и беседи, и учения, и баня, и удоволствия, и музика, и хора̀, и увеселения.
На позицията към нещо от това всеки ден без изключение имахме практически занятия. Да се размърдат телесата.
И не само напред — да се заеме линията; не само напред или встрани — да се иде на помощ; не само след загубване на позицията — да се контраатакува; а и да се отстъпи, и после настъпи; да се отстъпи и поради невъзможност да се настъпи — да се задържи втората, третата линия и да се отбранява. Думата упорно се употребяваше. Но преди нея думата отстъпление не се спестяваше. Защото… ако само този не настъпва, който не знае как се настъпва, само този не отстъпва, който знае как се отстъпва!
Настъпление и отстъпление бяха думите, които войниците чуваха най-много. Такива бяха разбиранията на някои млади началници, които бяха удостоени по-продължително да командуват роти.
Нашият полк не отстъпи. Нашата дивизия не отстъпи. Нашите дивизии не отстъпиха. И понеже противникът не можа да настъпи пред нас, заповяда ни се ние да отстъпим пред него. Но за това, за тая грозна истина, за тая още по-грозна измяна, за това най-грозно предателство — по реда си.
Шопи
Когато се обърна мислено към преживяната война, пред мен изпъква преди всичко образът на войника. Безропотният, тихият, смиреният боен другар, който ни следваше, изравняваше се с нас, изпреварваше ни.
Когато се обърна мислено към преживяната война, пред мен изпъква преди всичко и над всичко образът на шопа. Спойката, която славните дни на миналото създадоха между нас, остава гранитна, неразбиваема. С времето тя се утвърди и сърцето като неизменна любов, като вечен съюз. Рангел и Велин, Стоимен и Свилен, Сребрен и Сърмен са в дългия низ мълчаливци, които селото и градът изпратиха на война с китка и песен. Кротки, неизвестни, дългът към Родината ги възвиси в храбреци и герои.
Върналите се поеха пътя към дома и труда. Върху гроба на падналите поникнаха цветя. Всяка пролет природата разстила пъстрия си килим, по който трепват сенките на Тези, които не умряха.
Роден за войник, българската военна форма изля от шопа като от бронз великолепен образ. Шоп и първа дивизия станаха равнозначещи. Като боец шопът живееше с войната и със стремежа за крайната победа.
Всред боевете в Румъния един от най-скромните войници от нашия полк бе запитан шеговито от офицер: