Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Любовта на шопа към родната земя е стихийна.
През 1913, притиснат от многочислен противник, 32 полк бива принуден да се отдръпне. На помощ му се изпраща дружина от 1 полк. Един войник за свръзка се носи стремително към застрашената позиция. Ротен командир от нея го вижда и се понадига. Войникът се насочва към офицера и още нестигнал, запъхтян извиква:
— Кам го гърко?… Неговата… дека сака да ни уеме земята!
Долетялата след малко шопска дружина в страхотен полет помита гърците, които в отчаян бяг цели четири километра назад намират спасение само в настъпилата нощ.
Но заедно с тия си редки качества шопът притежава способността да се шегува. Допадаше му и да се прави на ударен. Не можеш му излезе насреща!
Чакайки влак, група шопи налягали край гара Беранци, гарата на нашата дивизия след Прилеп. Съмва се. Към войниците се запътва офицер в мушама. Ама нали не се виждат пагони, кога че му падне друг път случай Пижо да се прави на ударен. Офицерът приближава. Никой не става.
— От коя част сте?
Никой не отговаря. Все пак един се обажда:
— Ние не издаваме военна тайна!
На същата теснолинейка една нощ шопи се мъчат да вдигнат катурнат „чайник“14. Минава наш офицер, също облечен в мушама, и им светва с електрическото си фенерче. Нашите го виждат добре.
— Дойчо, я светни туа!
И го задърпва за ръкава. Офицерът долавя шегата, ама и он шоп, спотайва се.
— Дойчо, я светни туа!
„Я светни туа“, „я светни тамо“ и щастливи, че са го метнали, един се обажда: „Мама му стара, изгорийме му на Дойчо батареята!“
Хуморът на шопа бе над всяко сравнение. Множество случаи, дори измежду посочените по-горе, свидетелствуват за тоя му природен дар.
В Румъния един ден храната се забавя неочаквано. Поради тежкия уморителен поход гладът се чувствува особено силно. Сам огладнял, един ординарец от нашата дружина гледа посърналия си началник:
— Господин кандидат, сакаш ли печено прасе?
— Дай де!
— Ама нѐма…
През време на отпуск, като се събуждам през нощта, дългият ни влак навлиза в голяма осветена гара. Но тъй като сме далеч, нито се вижда надпис, нито мога да се оправя. Гледам, наблизо войник с пушка.
— Часовоя, коя е тая гара?
— Па де да я зная!
— Как да не я знаеш? Откога си тук?
— Има пет-шест месеца!
— Че как да не знаеш коя е тая гара?
— Я не пазим името, я пазим гарата!
Хуморът не напускаше шопа и в опасността.
Пред Тутракан командирът на първа бригада полковник Христо Недялков се движи с поддръжката си — дружина от шести полк. Румъните застрелват. Шрапнелите им падат зад войниците, на които неточната стрелба прави впечатление. Един шоп се обажда: „Е… тия синковци надупчиа любениците!“
При превземането на Лясковец шоп от нашия полк, редник Петър Васев, се вмъква в една от първите къщи, надига буркан със сладко и настига другарите си. Петър е напред. Наблизо е взводният му командир. Един залутан сръбски снаряд се пръска в една градина, до самата ограда, край улицата и засипва Петра.
„Завидоа ми — извиква смеещ се той, като става, — утиде сладкото, господин подпоручик!“
Хуморът на шопа не се губеше дори и в най-голямата, смъртна опасност.
Пред Комана-Букурещ батареен командир от четвърти артилерийски полк се изкачва по стълба на високо дърво, настанява тръбата си и открива най-точен огън срещу русите. Забелязали по отблясъците оръдията ни, още с първите си снаряди русите попадат сред тях, като подпалват една ракла и убиват хора и коне. Едни снаряд пада върху самото дърво и го отсича. То се навежда, а с него и батарейният, който по чудо, изхлузен пада невредим на земята. Мерачът младши подофицер Петър Такев, шоп от Желява, се обажда: „Бе, господин поручик, мъчно се качихме, лесно слезнахме! Оно е зор, кога се качва човек!“
Един от най-големите смешници в нашия полк бе водарят Кольо, шоп от Голема Раковица. Всички го познаваха. Славата му бе прехвърлила ротата и бе се разнесла по всички дружини.
14
Парен локомотив