Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Рани се надигна от възглавницата си. Като че ли ѝ беше приятно да го види.
— Ваше височество! — приветства го с лек реверанс.
— Това е като излязло от една от поемите на Руми! — отбеляза той. Прекоси стаята, рецитирайки: „Лъвът е най-красив, когато обикаля за храна“. Ти просто си родена за това, Ману!
Леко смутена, рани попита:
— Откога стоиш там?
— Достатъчно, за да имам удоволствието най-сетне да чуя една от твоите дургаваси да изрича нещо невероятно умно и мъдро.
— Сита Бхосале — представи ме рани, като се обърна към мен. А аз моментално опрях чело о земята.
— Седни! — покани ме раджата.
Изчаках първо рани да се върне на мястото си, след което аз се отпуснах на възглавницата до нея.
— Някои хора са толкова бедни, че единственото, което имат, е злато. Изключително оригинално! Сама ли го измисли?
— Всъщност да, ваше височество. Игра на въображението ми — отговорих, като се стараех да не зяпам твърде дебелия пласт червило, което той беше нанесъл върху устните си.
— Е, Сита Бхосале, ако и прицелът ти е толкова добър, колкото въображението ти, то смятам, че съпругата ми може да се чувства в абсолютна безопасност в Джанси!
С тези думи той се обърна към просителите, дари ги с галантен жест с ръка и напусна залата.
Тази вечер, след като всички се върнахме от храма и влязохме в дургавас, аз установих, че някой беше счупил моята статуетка на Дурга. Красивата ѝ дървена глава лежеше на леглото ми, като че ли извършителят държеше да знам, че изображението е счупено нарочно. Очите ми се напълниха със сълзи, защото татко я беше издялал от издълбано парче мангово дърво. Долната част на тялото ѝ беше отделена по много хитър начин от горната, а вътре той беше поставил молитвени мъниста. Показах счупената глава на Джалкари, която моментално изрече онова, което аз вече мислех:
— Кахини!
Преди да успея да я спра, тя грабна моето мурти от ръцете ми и прекоси стаята.
Кахини седеше на леглото си, решеше си косата и я сплиташе на плитки. В мига, в който зърна Джалкари, остави четката си и извика:
— Не смей да се доближаваш до мен! Не ме интересува какво казва рани за далитите, но аз не желая някой от тях да мърси леглото ми!
— Ти ли стори това? — попита директно Джалкари.
— Ха! Значи най-новата ни колежка не желае да дойде и лично да ме попита? Да не би да се страхува от мен, а?
— Отговори на въпроса!
— Ами да — сви рамене Кахини. — Стана случайно.
— И как точно човек чупи едно мурти случайно?
Кахини се изправи, прекоси стаята и се приближи към мен.
— Много се извинявам, Сита. Просто тренирах малкхамба.
— В дургавас?
Отбягвайки въпроса ми, тя добави:
— Ако ми дадеш това мурти, ще намеря някой, който да го поправи.
Погледнах към Джалкари, очаквайки поредния номер. Накрая попитах:
— Колко време ще отнеме това?
— До края на седмицата. Наистина стана случайно! — повтори тя с крайно нехарактерно за нея смирение. — Много съжалявам!
Джалкари очевидно не усети никакъв номер. Защото ми подаде счупената статуетка, а аз я връчих на Кахини.
Но не бях в състояние да се отърва от образа на обезглавената Дурга, лежаща върху леглото ми. Затова взех дневника си и се опитах да се освободя от гнева чрез думите. „От шепата неща, които притежавам — написах, — Кахини избра да счупи най-ценното ми. Според Джалкари това е случайно. Според мен обаче Кахини е змия, която никога не напада случайно.“
Десета глава
Макар понякога да се чувствахме по-скоро като придворни дами, отколкото като охранители, Сундари никога не ни позволяваше да забравим основното си задължение.
— Бдителността е тънката линия между трагедията и комедията — заяви пред всички ни тя на вечерта, когато ми предстоеше да присъствам на първото си представление в театъра на раджата. — Тази вечер вашата задача ще бъде да наблюдавате публиката, а не сцената! Кой се приближава до нейно височество? Носи ли този човек нещо? Кой я гледа подозрително? Не забравяйте, че нейната бременност е заплаха за всеки претендент за трона на раджата! А те са достатъчно много! И съвсем реални!
Тъкмо реших, че капитанът ни е привършила с наставленията, когато тя си пое дълбоко дъх и продължи:
— Всички вие трябва да бъдете наясно, че британците завладяват все по-обширни територии от нашата страна. Бенгал, Ориса, Бихар… Не забравяйте, че нашият раджа се е качил на трона само защото британците са одобрили възкачването му. И има хора, които са на мнение, че не са избрали правилно. Това са опасни хора, предатели! Няма как да знаем кой би могъл да се съюзи с британците, за да се отърве от нашата рани преди раждането на наследник. Вие сте дургаваси и никога не го забравяйте! — завърши.