Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Ото изведнъж живна.
— Някакъв дървен материал не може ли да се използва?
Луси го изгледа с отвращение.
— Говорим за белия бръмбар бе, идиот такъв. Никой не го иска тук.
Андерсън се обърна към свещеника.
— Казвате, че сте отишли по покана на манастира? Макар да сте греамит?
— Фра Критипонг е достатъчно просветен и знае, че нито Исус Христос, нито учението за нишите заклеймяват неговия вид. Ценностите, изповядвани от будистите и греамитите, имат много допирни точки. Ной и мъченикът Фра Сюб например символизират едно и също нещо, отначало докрай.
Андерсън потисна напушилия го смях.
— Ако този ваш монах види как греамитите действат у дома, може и да си промени мнението.
Хаг като че ли се засегна.
— Аз не съм някакъв прост проповедник, който призовава хората да опожаряват нивите. Аз съм учен.
— Не исках да ви засегна. — Андерсън извади едно нго от торбата и му го предложи. — Това може да ви се стори интересно. Наскоро се появи на пазара.
Хаг изгледа изненадано плода.
— На пазара? На кой пазар?
— На всички — вметна услужливо Луси.
— Появиха се, след като вие сте заминали за провинцията — обясни Андерсън. — Опитайте го, не е лошо.
Хаг взе нгото и го огледа отблизо.
— Невероятно.
— Знаеш ли какво е това? — попита го Ото.
Андерсън се зае да обели още един плод за себе си, но не пропускаше и дума от разговора. Никога не би задал пряко въпроса на един греамит, но нямаше нищо против друг да свърши работата.
— Куойл мисли, че е личи — каза Луси. — Прав ли е?
— Не, това не е личи. Убеден съм. — Хаг огледа плода. — Прилича ми на нещо, което старите текстове наричат рамбутан — каза замислено. — Макар че, ако не греша, личито и рамбутанът са от едно семейство, или нещо такова.
— Рамбутан? — повтори Андерсън незаинтересовано. — Странно име. Местните го наричат нго.
Хаг изяде плода, изплю възголямата черна костилка в шепата си, после взе да я оглежда, както беше мокра от слюнка.
— Чудя се дали от костилката ще поникне дръвче.
— Ами сложете я в саксия и ще разберете.
Хаг го изгледа с раздразнение.
— Ако не е дело на някоя от калорийните компании, ще поникне. Тайландците не правят стерилни генехакнати продукти.
Андерсън се засмя.
— Аз пък не знаех, че калорийните компании правят тропически плодове.
— Правят ананаси.
— Вярно. Бях забравил. — Андерсън изчака. — Вие откъде знаете толкова много за плодовете?
— Учих биосистеми и екология в Новия университет на Алабама.
— Това е вашият греамитски колеж, нали? Аз пък бях останал с впечатлението, че там ви учат как да палите ниви.
Другите затаиха дъх при тази провокация, но Хаг само го измери студено с поглед.
— Не си прави труда да ме дразниш. Няма да се хвана на въдицата ти. Ако искаме да възстановим Рая, ще ни е необходимо цялото знание на предишните ери. Преди да дойда тук, цяла година изучавах екосистемите на Югоизточна Азия отпреди Свиването. — Посегна и взе нов плод.
— Това направо ще вбеси калорийните компании.
Луси също посегна към торбата.
— Мислиш, че можем да напълним един ветроход с тези плодове и да ги пратим през Голямата вода? Така де, да фраснем калорийните компании по главите със собствените им камъни? Хората биха платили мило и драго за тези плодове, обзалагам се. Вкусът им е нов и прочие. Можем да ги продаваме като луксозна стока.
Ото поклати глава.
— Първо ще трябва да ги убедиш, че не са заразени с мехурчеста ръжда. А няма да е лесно, предвид червения цвят на кората.
Хаг кимна в знак на съгласие.
— По този път е по-добре да не се тръгва.
— Но калорийните компании го правят — изтъкна Луси.
— Транспортират семена и храна където си поискат. Работят глобално. Защо и ние да не опитаме същото?
— Защото е против самата философия на учението за нишите — каза спокойно Хаг. — Калорийните компании вече си заслужиха място в ада. Няма причина и вие да тичате натам.
Андерсън се изсмя.
— Стига, Хаг. Какво лошо има в предприемаческия дух? Идеята на Луси си я бива. Може дори да сложим твоето лице на щайгите. — Направи греамитския знак за благослов. — Сещаш се, одобрено от Светата църква и така нататък. Сигурно като „СояПРО“. — Ухили се широко. — Какво ще кажеш?