Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Никога не бих участвал в такова богохулство — отвърна Хаг и се намръщи. — Храната трябва да идва от мястото си на произход и да си остава там. А не да загнива в трюмовете на кораби, кръстосвайки земното кълбо заради нечия печалба. Веднъж вече тръгнахме по този път и той ни доведе до катастрофа.
— Аха. Пак учението за нишите. — Андерсън си обели още един плод. — Някъде в учението на греамитите все трябва да има ниша и за парите. Защото кардиналите ви до един са въздебели.
— Учението е добро дори паството да се отклонява понякога от него. — Хаг внезапно се изправи. — Благодаря ви за компанията. — Изгледа смръщено Андерсън, но все пак се пресегна през масата и си взе още един плод от торбата, преди да си тръгне.
Всички моментално се отпуснаха.
— За бога, Луси, защо ти трябваше да го викаш? — попита Ото. — От този тип ме побиват ледени тръпки. Напуснах „Компакт“, за да не ми надничат разни греамитски свещеници през рамото. А ти и тук намери да повикаш такъв!
— Чух, че в общото посолство имало още един свещеник — изсумтя Куойл.
— Навсякъде са. Като личинките. — Луси размаха ръка. — Я ми метнете още едно нго.
Всички отново се заеха с плодовете. Андерсън ги наблюдаваше с любопитство и се чудеше дали тези врели и кипели пътешественици няма да родят още някоя идея за произхода на нгото. Макар че рамбутанът беше интересна възможност. Дотук, въпреки лошите новини за унищожените водораслени резервоари и хранителни култури, денят се развиваше по-добре от очакваното. Рамбутан. Интересна дума, която да препрати към учените в Де Мойн. Алтернативна посока на изследване, която да проследят. Възможен отговор на загадката откъде произхожда този тайнствен ботанически обект. Все някъде трябваше да има архивни записи за него. Самият той непременно трябваше да се разрови отново в книгите си и да потърси…
— Я вижте кой идва — измърмори Куойл.
Всички се обърнаха. По стълбите се качваше Ричард Карлайл, със съвършено изгладен ленен костюм. Стигна до сянката на навеса, свали си шапката и почна да я развява пред лицето си.
— И в червата го мразя тоя — прошепна Луси, припали отново лулата и дръпна силно.
— И на какво толкова се усмихва, да се чуди човек? — каза Ото.
— Да пукна, ако знам. Цял дирижабъл изгуби.
Карлайл спря под сянката, плъзна поглед по хората в бара, кимна им и подвикна:
— Здравейте.
— Много е горещо днес — измърмори Ото. Гледаше го втренчено, със зачервено лице и отрова в очите. — Ако не беше тъпото му политиканстване, днес щях да съм богат!
— Не драматизирай. — Андерсън лапна поредното нго. — Луси, дай му да си дръпне от лулата ти. Не ми се ще сър Франсис да ни изрита на жегата, защото Ото се е сбил.
Очите на Луси се бяха оцъклили от опиума, но тя все пак размаха лулата по посока на Ото. Андерсън се пресегна, взе я от пръстите ѝ и я даде на Ото, а после стана и взе празната си чаша.
— Някой друг ще иска ли нещо?
Всички поклатиха умърлушено глави.
Карлайл го посрещна с широка усмивка на бара.
— Грижиш се за милия Ото, а?
Андерсън хвърли поглед назад.
— Луси пуши сериозен опиум. Като си дръпне два пъти от лулата ѝ, няма да може да ходи, камо ли да се бие.
— Дяволска работа е това опиумът.
Андерсън вдигна за тост празната си чаша.
— Същото важи и за пиячката — каза и се надигна да погледне зад бара. — Къде, по дяволите, е сър Франсис?
— Надявах се ти да ми кажеш.
— Обаче не мога — отвърна Андерсън. — Ти много ли загуби?
— Доста.
— Сериозно? Не ми изглеждаш притеснен. — Андерсън махна към другите от Фалангата. — Щото всичко живо мрънка и се оплаква как си вреш носа в политиката и си се сдушил с Аккарат и търговското министерство. А ти си се ухилил до уши. Все едно си тайландец.
Карлайл вдигна рамене. Сър Франсис, елегантно облечен и грижливо фризиран, излезе от една стаичка зад бара. Карлайл си поръча уиски, а Андерсън вдигна подканящо празната си чаша.
— Лед нямам — каза сър Франсис. — Помпаджиите поискаха по-голяма надница.
— Ами плати им.
Сър Франсис поклати глава и взе чашата на Андерсън.
— Ако се пазариш, когато са те хванали за топките, само ги насърчаваш да стиснат по-силно. А за разлика от вас, фарангите, аз не мога да подкупя министерството на околната среда да ме вържат към въглищната решетка.
Обърна се, взе бутилка кхмерско уиски и наля с нетрепващата ръка и отмереното движение на опитен барман. Андерсън се зачуди дали слуховете, които се носеха за сър Франсис, са верни.