Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Баба й беше заповядала да заключат Астерин в най-дълбоката тъмница на крепостта, толкова строго охранявана, че бягството беше невъзможно. Спасяването също.
Манон се замисли по въпроса в първите часове след издаването на присъдата. Но ако опиташе да измъкне Втората си, предаваше Майка Черноклюна, целия си клан. Собствената й грешка, проклетите й решения я бяха довели дотук.
И ако отново прекрачеше правомощията си, останалите вещици от Тринайсетте щяха да платят с живота си. Имаше късмет, че не й бяха отнели титлата Водачка на Крилото. Поне още можеше да ръководи сестрите си, да ги брани. По-добре, отколкото някоя като Искра да поеме командването им.
Атаката на легиона от Ферианската падина над Рифтхолд, водена от наследницата на Жълтоногите, беше неорганизирана, хаотична – не бе методичният, старателно планиран щурм, който Манон би предприела, ако бяха възложили на нея задачата. Сега обаче нямаше значение дали градът е разрушен отчасти, или напълно. Съдбата на Астерин си оставаше същата.
Затова нямаше какво друго да прави, освен да точи древния си меч и да си припомня думите на Прошението. Защото щеше да ги изрече в подходящия момент. Имаше един последен дар за братовчедка си. Единственият.
Не дългото, бавно изтезание, последвано от обезглавяване, каквато беше типичната екзекуция за всяка провинила се вещица.
А бързата милост на собственото й острие.
Нечии ботуши застъргаха по камъка, мачкайки сламата, разпръсната по пода на гнездото. Позната походка – също толкова позната, колкото и тази на Астерин.
– Какво?! – каза на Сорел, без дори да извърне поглед през рамо.
– Изгревът наближава – обяви Третата й.
Която скоро щеше да стане Втора. Веста щеше да е Трета и... и може би Астерин най-сетне щеше да срещне ловеца си и мъртвородената им дъщеря.
Повече никога нямаше да язди ветровете; да се носи из небето на гърба на светлосинята си женска. Манон плъзна поглед към уивърна в отсрещния край на гнездото – пристъпваше неспокойно от крак на крак, буден, докато всички останали спяха.
Като че долавяше наближаващата с всяка изминала секунда гибел на господарката си.
Какво щеше да се случи с женската й, когато Астерин загинеше?
Манон стана и Абраксос побутна задната страна на бедрата й с муцуната си. Тя се пресегна надолу и погали люспестата му глава, чудейки се кого ли утешава с този жест. Алената й пелерина, окървавена и мърлява като самата нея, още висеше от ключиците й.
Тринайсетте щяха да станат дванайсет.
Манон посрещна погледа на Сорел, но очите на Третата й бяха вперени във Ветросеч, гол в ръката на Манон.
– Ще отправиш Прошението – досети се Сорел.
Манон опита да й отвърне, ала не съумя да отвори уста.
Затова само кимна.
Сорел впери взор в открития свод отвъд тялото на Абраксос.
– Иска ми се да беше видяла Пустошта. Поне веднъж.
Манон се насили да вдигне брадичката си.
– Нямаме право на желания. Нито на надежда – заяви на бъдещата си Втора. Сорел я стрелна уязвено. Манон пое обвинението й и додаде: – Ще продължим напред, ще се приспособим.
Сорел й отговори тихо, но непоколебимо.
– Тя умира, за да запази тайните ти.
За пръв път чуваше предизвикателство в гласа на Третата си. Дори ненавист.
Манон прибра Ветросеч в ножницата на хълбока си и тръгна към стълбището, неспособна да отвърне на въпросителния поглед на Абраксос.
– В такъв случай ще я запомня като достойна Втора.
Сорел не каза нищо.
Затова Манон продължи надолу към тъмното подземие на Морат, за да убие братовчедка си.
***
Екзекуцията нямаше да се състои в тъмницата.
Баба й беше избрала тераса с изглед към една от безкрайните урви на клисурата, извиваща се около Морат. Мястото вече гъмжеше от жадни за кръв вещици.
Матроните и наследниците на Кресеида и главатарката на Жълтоногите стояха пред тълпата, вгледани в отворените врати, през които Манон и Тринайсетте излязоха от крепостта.
Манон не чуваше шушукането на струпаните вещици; не чуваше воя на вятъра, фучащ между високите кули; не чуваше ударите на чукове от ковачниците в долината под тях.
Цялото й внимание бе съсредоточено върху Астерин, паднала на колене пред матроните. Тя също беше обърната към Манон, все още в облеклото си за летене. Златистата й коса беше провиснала и оплетена. Тя вдигна лице към нея...
– Беше справедливо – провлачи баба й, карайки тълпата да замлъкне – Искра Жълтонога да отмъсти за четирите си сестри, погубени по твоя вина. Отредихме й по три удара за всяка от убитите.