Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Беше чакала достатъчно, докато благоволят да й изпратят посланието си. Сега имаше цял куп въпроси.
Бранън стисна устни.
– Поясни какво точно те интересува.
– Смъртна ли е?
Кралят завъртя глава към нея.
– Тя е стара, Наследница на Терасен е. Беше стара дори когато аз бях дете. Плановете й се простират надалеч...
– Знам, знам. Но ще умре ли, ако пробода сърцето й с нож? Или отсека главата й?
Той се умълча за миг.
– Не знам.
– Какво?
Бранън поклати глава.
– Не знам. Всички елфи са смъртни, но тя е надживяла дори нашия дълъг живот, а силата й... никой не разбира истински силата й.
– Но ти си пътувал с нея, за да си върнете ключовете...
– Не знам отговора на въпроса ти. Но съм наясно, че огънят ми отдавна я плаши. Твоят също.
– Не е Валг, нали?
Дълбок смях.
– Не. Бездушна е като Валг, но не е от тях.
Образът на Бранън започна да се замъглява леко.
Той обаче съзря въпроса в очите й и й кимна да го зададе.
Елин преглътна, стисна леко челюсти и въздъхна.
– Ще овладея ли някога силата си?
Погледът на Бранън омекна леко.
– Да и не. Занапред въздействието й върху отношенията ти с околните ще те затруднява повече от овладяването й; но двете неща са неразривно свързани. Магията не е лесен дар, в която и да е от формите си, но огънят... Горим не само в силата си, но и в душите си. За добро или зло. – Очите му отскочиха към Голдрин, чиято дръжка надничаше иззад рамото й, и той се засмя изненадано. – Мъртъв ли е звярът от пещерата?
– Не, но ми каза, че му липсваш и трябва да го навестиш в скоро време. Самотен е.
Бранън отново й отвърна със смях.
– Двамата с теб добре щяхме да се забавляваме.
– Приисква ми се да бяха изпратили теб вместо дъщеря ти. Явно чувството за хумор прескача едно поколение.
Май не трябваше да го изрича, защото същото това чувство за хумор се изпари от красивото му смугло лице, а очите му с цвят на бренди изстинаха. Бранън посегна да хване ръката й, но пръстите му минаха през нейните, стигайки чак до камъка.
– Ключалката, Наследнице на Терасен. Призовах те тук заради нея. В Каменните блата лежи потънал град. Ключалката е скрита в него. Тя е нужна, за да обединиш ключовете с разрушената Порта на Уирда. Само с нея можеш да ги върнеш в портата и да я затвориш завинаги. Дъщеря ми те умолява...
– Каква Ключалка...
– Намери Ключалката.
– Къде в Каменните блата? Мястото е доста...
Бранън изчезна.
Елин свъси вежди и пъхна Амулета на Оринт под ризата си.
– Разбира се, че ще има ключалка, дявол да я вземе! – промърмори тя.
Стана на крака с тих стон и отправи смръщен поглед към нощните вълни, разбиващи се на няколко метра от нея. Към древната кралица отвъд, която готвеше армадата си за атака.
И се изплези.
– Е, ако Майев не е имала намерение да ни напада, това несъмнено ще я разлюти – провлачи Едион откъм сянката на близката колона.
Елин подскочи и изсъска.
Братовчед й й се ухили, а зъбите му проблеснаха бели като луната.
– Мислеше, че няма да се досетя ли? Естествено, че имаш тайна причина да превземеш храма. Все пак тази пролет в Рифтхолд опознах склонността ти да планираш няколко неща наведнъж.
Тя врътна очи, смъкна се от свещената Скала и заслиза с тежки стъпки по стълбището.
– Предполагам, че си чул всичко.
– Бранън ми намигна, преди да изчезне.
Тя стисна челюсти.
Едион облегна рамо на резбованата колона.
– Ключалка, а? И кога възнамеряваше да ни уведомиш за тази промяна в плановете?
Елин го доближи с наперена походка.
– Когато сметнех за нужно, ето кога. И няма промяна в плановете, още не. Главната ни цел си остава да намерим съюзници, а не да следваме мистериозните нареждания на мъртви крале.
Едион просто се усмихна. Нещо помръдна в черните сенки на храма, привличайки вниманието й, и Елин въздъхна шумно.
– Вие двамата сте направо непоносими.
Лизандра кацна върху една близка статуя и тракна нахакано с клюн.
Едион преметна ръка през раменете на братовчедка си и я поведе обратно към порутените покои на жреците в храма.
– Нов двор, нови традиции: така каза. Дори за теб самата. Беше хубаво да започнеш с отказването от тайните планове, защото винаги намаляваш живота ми с по няколко години при официалното им разбулване. Макар че определено ми хареса новият ти номер с изпепеляването. Много артистично.
Елин го сръчка с лакът.
– Не смей да...
Нечии стъпки захрущяха по сухата пръст в близкия двор, секвайки думите й. Вятърът им донесе познат до болка мирис.
Валг. Силен, щом бе успял да проникне през огнената й стена.