Империя на бури

16.

Надзирателят проговори, но не със своя глас. Нито с този на Перингтън.

Беше чужд, стар глас от друг свят и живот, глас, който се хранеше с писъци, кръв и болка. Звукът накара магията й да се забунтува и даже Едион изруга тихо, все още мъчейки се да я избута зад себе си.

Елин обаче стоеше смело пред тъмнината, наблюдаваща ги от разтворения гръден кош на мъжа. И знаеше, че дори тялото му да не беше смъртно ранено, не беше останало нищо за спасяване. Поначало нямаше нищо за спасяване.

Тя стисна юмруци до тялото си, свиквайки магията си срещу тъмнината, която се виеше и гърчеше в гърдите на надзирателя.

Ераван проговори:

– Струва ми се, че ми дължиш благодарност, Наследнице на Бранън.

Тя вирна вежди и усети вкус на пушек в устата си. Кротко, прошепна на магията си. Ераван в никакъв случай не биваше да вижда амулета около врата й, да долавя близостта на последния Ключ на Уирда в него. Вече притежаваше първите два и ако заподозреше, че третият е в храма, че пълното му господство над това кралство и всички останали е на една ръка разстояние... Трябваше да го разсейва някак.

Затова изсумтя и отвърна:

– И за какво по-точно да ти благодаря?

Въгленовите й очи се вдигнаха нагоре, сякаш оглеждаха кухото тяло на надзирателя.

– За този малък предупредителен подарък. Задето отървах света от поредния вредител.

И задето ти показах колко безполезно ще е да ми се опълчиш, прошепна онзи глас в черепа й.

Тя запрати сляпо огъня си по ужасяващия, красив звук, залитайки назад към Едион. По пребледнялото лице на братовчед й личеше, че и той го бе чул, усетил беше омърсяващия му допир.

Ераван се засмя.

– Изненадан съм, че първо опита да го спасиш. След онова, което ти стори в Ендовиер. Принцът ми едва устиска в съзнанието му; толкова гнусно беше. Удоволствие ли ти доставя да решаваш кой може да бъде спасен и кой – не? Толкова е лесно да се превърнеш в малка огнена богиня.

Гадеше й се – остро, студено чувство в стомаха й.

– Мислех си, че имаш по-важна работа, Ераван – отвърна вместо нея Едион, – отколкото да ни дразниш посред нощ. А може би така отвличаш вниманието си от факта, че Дориан Хавилиард се изплъзна между пръстите ти?

Мракът изсъска. Едион стисна рамото й в безмълвно предупреждение. Приключи разговора още сега. Преди Ераван да е атакувал. Преди да е усетил, че ключът, който издирва, е на няколко стъпки от него.

Елин килна глава срещу силата, наблюдаваща ги от дупката, издълбана в плът и кост.

– Съветвам те да си починеш и да събираш сили, Ераван – измърка тя и му намигна с всичката дързост, останала в нея. – Ще са ти нужни.

Той й отговори с гърлен смях и в очите й избуяха пламък насищайки кръвта й с приятна, ласкава топлина.

– Така е – съгласи се Ераван. – Особено като се имат предвид плановете ми за самопровъзгласения крал на Адарлан.

Сърцето на Елин спря.

– Май е трябвало да посъветваш любовника си да се маскира, преди да измъкне Дориан Хавилиард от Рифтхолд. – Очите му се присвиха до тесни процепи. – Как се казваше... О, да! – Възкликна Ераван, все едно някой му го беше прошепнал. – Принц Роуан от рода на Белия трън, син на Доранел. Какъв трофей ще бъде само!