Четирите цвята на магията

— И затова го донесе тук.

— Съжалявам — Лайла се извърна към Барън. — Нямах къде другаде да ида… — думите пареха, още докато ги изричаше. — Веднага щом се събуди…

Барън поклати глава.

— Предпочитам да си тук, отколкото мъртва. Онзи, който е сторил това… — той махна с ръка към Кел, — той мъртъв ли е?

Лайла поклати глава.

Съдържателят се намръщи.

— Най-добре ми кажи как изглежда, та да знам да не го пускам да влезе.

Лайла описа Холанд възможно най-добре. Избелял вид. Двуцветни очи. Допълни:

— Усещаш го също като Кел. Ако ме разбираш. Като…

— Магия — уточни Барън съвсем спокойно.

Тя се ококори.

— Откъде…?

— Въртиш ли пивница, срещаш всякакви типове. Когато въртиш тази пивница, странните са дваж повече.

Лайла осъзна, че трепери и Барън отиде да потърси друга туника за Кел, докато тя се преоблече. Върна се с кърпа, малък вързоп дрехи и димяща паница чорба. Лайла се чувстваше едновременно недоволна и благодарна. Възприемаше добрината на Барън като проклятие, понеже знаеше, че не е сторила нищо, за да я заслужи. Не беше честно. Кръчмарят не ѝ дължеше нищо. Тя на него — толкова много! Прекалено много. Това я побъркваше.

Така или иначе гладът ѝ най-сетне надделя над умората, а студът, вледенил я отвън, бързо проникваше чак до костния ѝ мозък, така че тя прие супата и промърмори благодарност, добавяйки наум цената ѝ към досегашния си дълг — ако смогнеше изобщо някога да го изплати.

Барън я остави с ранения и слезе долу. Навън нощта напредваше. Дъждът пък поотслабна.

Лайла не си спомняше да е сядала, но около час по-късно се събуди в дървеното си кресло, с одеяло, заметнато на раменете. Беше се схванала, а Кел още спеше.

Тя раздвижи врата си и се наведе напред.

— Защо се върна? — попита пак, сякаш Кел можеше да ѝ отговори насън.

Той не откликна. Не промърмори нищо. Не се въртеше, не се мяташе. Просто лежеше така блед и неподвижен, че от време на време Лайла поднасяше парче огледало към устните му, за да провери дали не е умрял. Голите му гърди се надигаха и спускаха. С изключение на последните наранявания, нямаше почти никакви белези, забеляза тя. Бледа черта на рамото. Много по-прясна на дланта. Призрачна следа в сгъвката на лакътя му.

Лайла имаше прекалено много белези, та да ги брои, но лесно можеше да преброи тези на Кел. И го стори. Няколко пъти.

Пивницата долу беше утихнала. Девойката се изправи на крака и запали още стиска билки. Нави сребърния си часовник и зачака Кел да се събуди. Макар и капнала до смърт, помислеше ли си за сън, си представяше как Холанд излиза от стената ѝ — също както беше сторил Кел. Болка се стрелна през ръката ѝ, където я беше стискал — единствената следа от нараняване беше малко назъбено изгаряне — а пръстите ѝ подскочиха към револвера на бедрото.

Ако ѝ се отдадеше възможност да стреля пак, нямаше да пропусне.