Четирите цвята на магията

Мога да надуша магията му по теб.

Това ли беше то? Мирисът на магията? Беше доловила този на Кел мимоходом, докато влачеше за първи път тялото му по пода на стаята си. Сега, когато буквално го носеше на гръб, уханието я поглъщаше цялата. Следата от нажежената стомана на Холанд витаеше из въздуха. И макар камъкът да лежеше в безопасност в джоба ѝ, Лайла надушваше и него, а мирисът му се долавяше и в уличката. Морска вода и дим от горящо дърво. Сол и мрак. За момент момичето се възгордя от силата на сетивата си, но после си спомни, че докато крачеше към „Ялова вълна“, пък и на бара, не беше надушила върху себе си нито цветята на Кел, нито дима на камъка, а Холанд я беше проследил и по двете.

Но дъждът се продължаваше да се сипе силен и буен и скоро тя щеше да ухае само на водата по камъните. Вероятно носът ѝ не беше достатъчно чувствителен. Навярно мирисът на магия си витаеше наоколо, под дъжда — тя не знаеше дали може да бъде премахнат, или поне притъпен — но се надяваше бурята да помогне и на двама им да потулят следите си.

Някъде по средата на стълбите, по които ботушите на Кел оставяха оцветени в червено капки, я спря силен глас:

— Какви ги вършиш, Господ да ме тръшне?

Лайла се извърна срещу Барън и за малко да изтърве Кел от хватката си. Прихвана го през кръста в последния момент и го спаси от падане надолу по стълбите.

— Дълга история. Тежко тяло.

Барън хвърли през рамо поглед към пивницата, викна нещо на барманката и се закатери по стълбите с преметнат на рамо парцал. Двамата заедно извлачиха мокрия Кел нагоре до площадката и го вкараха в малката стаичка.

Барън си държеше езика зад зъбите, докато събличаха младежа — и мокрото палто и ризата, цялата в лекета — и го положиха върху леглото на Лайла. Не я попита откъде е намерила този непознат, нито защо няма рани, които да обяснят кървавата следа, оставена от него по стълбите (макар раната на гърдите му да бе още доста прясна). Лайла огледа стаята за благоуханни треви, които да запали (в случай че дъждът не е бил достатъчен да скрие мириса им или защото още витаеше от снощи). Не откри нищо подходящо, но Барън не попита „защо“, а просто отиде да донесе малко билки от кухнята долу.

Мълчаливо гледаше как тя поднася паничка листа над свещта и пълни стаята със землисто ухание, което нямаше нищо общо с Кел, с Холанд или с магия. Постоя, докато Лайла прерови джобовете на палтото на младежа (всъщност се оказаха няколко палта, неизвестно как сгънати в едно), търсейки нещо — каквото и да е — само и само да ѝ помогне да го изправи на крака (все пак той беше магьосник, беше логично такива като него да разнасят наоколо магия). Нещо повече, Барън не обели и дума, когато накрая тя извади черния камък от джоба си, пусна го в малка дървена кутийка, пъхна там и шепа билки, а после прибра всичко в долното чекмедже на скрина си.