Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на тамплиерите
Наследството на тамплиерите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на тамплиерите

Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:

Орденът на рицарите тамплиери притежава несметни богатства и огромно влияние в средновековна Европа. Но през XIV век всички негови членове са избити, а легендарните съкровища и забраненото знание — източник на тяхната сила и могъщество — изчезват от лицето на земята.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 181
Перейти на страницу:

— Ще остана верен на обета си, както следва да останете и вие, братко.

— Обетът ми не споменава нищо за слабост — възрази свещеникът. — Не изисква бездействието ми в свят, който тъне в невежество.

— Векове наред браним знанието си. Защо искате да се променим?

Друг член на конклава пристъпи напред.

— Уморих се от лицемерието. Отвращава ме. Почти ни унищожиха от алчност и невежество. Време е да се разплатим.

— С каква цел? — попита сенешалът. — Какво ще спечелим?

— Справедливост — извика друг рицар и още няколко от членовете на конклава изразиха съгласието си.

Дьо Рокфор прецени, че е време да се включи.

— Евангелието гласи: „Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери. Когато намери, той ще се смути, и когато се смути, той ще се изуми от възхита и ще царства над всичко“.

Сенешалът се обърна към него.

— Тома също така е казал: „Ако вашите водачи заявяват, че царството е на небесата, птиците на небето ще са там преди вас. Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.“

— Няма да стигнем доникъде, ако следваме настоящия курс — заяви Дьо Рокфор. Доста глави закимаха в съгласие, но не бяха достатъчно, за да поиска гласуване.

Сенешалът се поколеба за миг, после се намеси.

— Нека ви попитам, маршале. Какъв е вашият план, ако ви изберем? Можете ли да ни кажете? Или и вие като Исус ще споделите тайните си само с онези, които са достойни за тях, и няма да позволите на лявата ръка да научи какво върши дясната?

Възможността да разкаже пред братството какви са намеренията му бе добре дошла.

— Исус също така е казал: „Нищо покрито няма да остане неразкрито.“

— Тогава какво искате да направим?

Дьо Рокфор огледа стаята, а очите му пробягваха от пода до галериите. Настъпил бе неговият миг.

— Спомнете си за Началото, когато хиляди братя положили клетва. Били са смели мъже, отвоювали Светите земи. В Хрониките се разказва за един гарнизон, който изгубил битка срещу сарацините. След нея на двеста от тези рицари било предложено да спасят живота си, като се откажат от Христа и приемат исляма. Всички до един предпочели да коленичат пред мюсюлманите и да загубят главите си. Ето такова е нашето наследство. Кръстоносните походи са били наше дело.

Направи пауза за по-голям ефект.

— И затова нашият петък, тринайсети октомври 1307 година — ден толкова позорен, толкова презрян, че западната цивилизация продължава да го свързва с лош късмет, — трудно може да бъде възприет. Хиляди наши братя били арестувани по фалшиви обвинения. Един ден били бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон, олицетворение на всичко добро, готови да умрат за своята Църква, за папата, за Бога. На следващия ден били заклеймени като еретици. И по какво обвинение? Че заплювали кръста, разменяли неприлични целувки, провеждали тайни срещи, обожествявали котка, практикували содомия, почитали някаква брадата мъжка глава. — Той направи нова пауза. — Във всички тези твърдения нямало и зрънце истина, но въпреки това братята ни били измъчвани, като много от тях не издържали и признали лъжите. Сто и двайсет били изгорени на кладата.

Той отново направи пауза.

— Нашето наследство е срамно, а историята ни свързва единствено с подозрения.

— И какво искате да кажете на света? — попита с равен тон сенешалът.

— Истината.

— А защо хората ще ви повярват?

— Няма да имат друг избор.

— Как така?

— Разполагам с доказателства.

— Нима сте открили нашата Велика тайна?

Сенешалът го удряше по единственото слабо място, но Дьо Рокфор не можеше да си позволи да прояви слабост.

— Почти в ръцете ми е.

От галерията се дочуха ахвания. Лицето на сенешала остана безизразно.

— Твърдите, че сте открили нашите изгубени архиви след цели седем века. А открихте ли също така и съкровището ни, убягнало на Филип Хубави?

— То също е почти в ръцете ми.

— Смели думи, маршале.

Дьо Рокфор се втренчи в братята пред себе си.

— Търся вече цяло десетилетие. Следите се разчитат трудно, но скоро ще разполагам с доказателства, които светът не ще може да отрече. Дали мнението на хората ще се промени, е без значение. Победата ни ще е най-вече в доказателството, че братята ни не са били еретици. Напротив, всеки един от тях е бил светец.

Множеството избухна в ръкопляскания. Дьо Рокфор се възползва от този миг.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)