Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Но, господарю, ако се бяха спуснали към тебе с конете си, както си стоеше там навън?
— Тогава повечето от тях щяха да умрат. А малцината, които щяха да се измъкнат, щяха да видят как стрелите ме улучват една след друга, без да умирам и тогава вечерта щеше да се разнесе легендата за моето безсмъртие. Не знам кое щеше да е по-добре. Сега обаче е време за следващия ход на Саладин. Ще го видим, преди да се свечери.
Арн, който не мислеше, че има опасност от вражеско нападение, прати повече от половината защитници горе на стената, за да похапнат и починат. Самият той слезе обратно през Газа и отиде в крепостта, за да изпее вечернята на вечерната молитва заедно с рицарите, преди да е станало време за нощната стража, защото след това половината от войската щеше да почива, а другата половина щеше да стои на пост. Вратите на Газа стояха все още предизвикателно отворени, но по нищо не личеше, че Саладин се подготвя за нахлуване.
По-късно вечерта врагът се появи със строители и каруци, натоварени с колела, солидни талпи и въжета. Те започнаха да монтират своите катапулти и хвъргачки, които скоро щяха да започнат да хвърлят големи каменни блокове срещу стените на Газа.
Арн стоеше замислен горе на укреплението. Той бе дошъл веднага, щом му съобщиха за обсадните машини. Във вражеския лагер изглеждаше спокойно, около шатрите горяха хиляди огньове и очевидно се ядеше и пиеше. Изглеждаше така сякаш Саладин бе оставил своите скъпи обсадни машини и инженери с прекалено слаба охрана и почти никакви конници, само неколкостотин пехотинци.
Ако наистина беше така, то това бе златна възможност. Ако Саладин знаеше, че в крепостта има осемдесет рицари тамплиери, той никога не би се осмелил на подобна постъпка. Ако Арн ги пуснеше сега в атака, те щяха да успеят да изгорят и унищожат машините и да убият инженерите. Но бе също така възможно многобройни мамелюкски конници да стоят в готовност в мрака, без това да се вижда от градските стени. Много неща можеха да бъдат казани по адрес на най-жестокия вражески предводител, но със сигурност не и че е глупав.
Арн нареди да вдигнат подвижния мост и да затворят вратите на града. Първият ден от войната, който бе по-скоро психологически двубой, отколкото сражение на бойното поле, бе приключил. Никой не бе измамил другия и само един мъж бе загинал. Нищо не бе решено. Арн отиде да се наспи, тъй като предполагаше, че това ще е последната нощ за дълго време напред, в която щеше да има възможност за истински здрав сън.
След сутрешната молитва Арн се качи обратно на стената. Когато утринната светлина бавно се превърна от черна непрогледност в сива мъглявина, той различи голямата, дебнеща военна част в една долчинка, долу вдясно от обсадните машини, където ударите от чукове тътнеха неуморно. Беше така, както бе подозирал, там имаше конница от поне хиляда мъже. Ако беше изпратил рицарите си да унищожат обсадните машини, изкушението, което Саладин им бе поднесъл, сега всички щяха да са мъртви. Усмихна се при мисълта, че нощта трябва да е била доста тежка за вражеските конници, които е трябвало да държат конете си тихи, за да бъдат готови във всеки момент, ако подвижният мост в далечината се спусне и две редици с облечени в бяло врагове се втурнат навън към смъртта си. Той си помисли, че каквото и да прави в бъдеще, в онова бъдеще, което му бе останало, той никога, никога нямаше да подценява Саладин.
Бе време за смяна на постовете и вдървени, премръзнали и мрачни стрелци заслизаха от укрепленията, докато нови отпочинали сили се качваха, поздравяваха братята си и поемаха оръжията им.
Единствената ясна цел на Арн беше да забави Саладин възможно най-дълго в Газа. Така Йерусалим и Божи гроб можеха да бъдат спасени от неверниците. Беше много прост план, много прост поне на думи.
Но успееше ли, той, както и всички братя от ордена, които се намираха в Газа, щяха да са мъртви до около месец. Никога не бе виждал смъртта така близо и така ясно. Бе раняван в битка много пъти, в които бе имал късмет, бе яздил с паднало копие срещу вражеска войска с многократно по-голямо числено превъзходство, отколкото можеше да си спомни. Но никога не бе ставало въпрос за смъртта, той не бе го виждал като смъртта. По някакъв начин, който не можеше да обясни, Арн винаги бе чувствал, че ще оцелее след всяка една от онези битки. Обещанието, че чрез смъртта ще отиде в рая, не му бе носило някакво особено успокоение, тъй като той никога не бе вярвал, че ще умре. Той нямаше да умре, това никога не е била целта. Щеше да живее двадесет години като рицар тамплиер, щеше да се завърне вкъщи при любимата си, както се бе врекъл в честта си и в благословения си меч. Та нали не можеше да наруши думата си, невъзможно бе това да бъде Божията воля!