Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Може би трябваше да го вземе със себе си. Той определено познаваше играта. Умееше да разсъждава като крал.
Въпреки това бе убил паяка като вещица със синя кръв. Без нито капка милост.
И жестокостта му я впечатляваше повече, отколкото ѝ се искаше.
Ала Манон знаеше, че никога няма да си върне достойнството, никога няма с гордост да се нарече вещица, ако му позволеше да свърши тази работа вместо нея.
Ето защо влезе в шатрата на Гленис без дори да извести за появата си.
- Трябва да поговорим.
Завари старицата да закопчава легендарната си пелерина пред малко бронзово огледалце.
- Преди закуска? Сигурно си наследила тази припряност от баща си. Тристан вечно нахлуваше в шатрата ми с всевъзможните си въпроси за спешно обсъждане. Едва го задържах на място да се наяде.
Манон не зачете късчето информация, което старицата ѝ подхвърли. Вещиците от Железни зъби нямаха бащи. Само майки и майките на майките им. Още открай време беше така. Независимо че с усилие се възпря да не я разпита за него. Как беше срещнал Лотиан Черноклюна, какво ги бе накарало да загърбят древната си омраза един към друг.
- Какво трябва да сторя, за да спечеля крочанките? Да ги привлека към каузата ни?
Гленис нагласи пелерината си пред огледалото.
- Само крочанска кралица е способна да запали Огъня на войната, да призове всяка вещица от огнището си.
Манон примигна, смаяна от прямия ѝ отговор.
Гленис посочи с брадичка към изхода на шатрата, към голямото огнище отвъд.
- Всяко крочанско семейство си има огнище, което мести със себе си до всеки следващ лагер, до дома си. Пламъците никога не бива да угасват. Тези в моето огнище са още от времето на крочанския град, когато Бранън Галантиус дал на Рианон искра от вечния огън. Майка ми я носела в стъклена сфера под пелерината си, когато измъкнала твоята предшественица, и оттогава гори във всяко кралско крочанско огнище.
- Дори след като магията изчезна за десет години?
- Пророчиците ни предрекоха изчезването ѝ, смъртта на пламъка. Затова разпалихме няколко обикновени огъня с магическия и оттогава горят неспирно. Когато магията изчезна, пламъкът наистина угасна. А тази пролет, когато магията се върна, пламъкът отново лумна, и то в огнището, където го видяхме за последно. - Прабаба ѝ се обърна към нея. - Когато крочанска кралица призове народа си на война, от кралското огнище се взима пламък, който се разнася по всички други огнища, от лагер на лагер, от село на село. Магическият пламък символизира призив, какъвто само една истинска крочанска кралица може да отправи към народа си.
- Значи просто трябва да взема огън от онова огнище и армията ще ме последва?
Старицата се изкикоти дрезгаво.
- Не. Първо трябва да те признаят за кралица.
Манон стисна зъби.
- И как да го постигна?
- Не мога да ти отговоря.
Манон впрегна цялото си самообладание, за да не извади железните си нокти, раздирайки шатрата с тях.
- Защо сте тук, в този лагер?
Гленис вирна вежди.
- Не ти ли казах вчера?
Манон потупа с крак по земята.
Усетила яда ѝ, вещицата се засмя.
- Запътили сме се към Ейлве.
- Ейлве? - подскочи Манон. - Ако сте решили да избягате от войната, ще те уведомя, че вече се е разпростряла и дотам.
Ейлве отдавна понасяше най-тежки удари от Адарлан. По време на множеството военни съвещания, на които бе присъствала, Ераван често наблягаше на това, че кралството трябва да остане все така разбито.
Гленис кимна.
- Знаем. Но получихме вест за нова заплаха от южните ни огнища. Пътуваме към оцелелите военни отряди от Ейлве, за да посрещнем заедно ужасите, които Морат изпраща.
На юг, не на север към Терасен.
- Ераван вероятно праща пълчищата си към Ейлве, за да ви раздели - каза Манон. - За да не помогнете на Терасен. Досетил се е, че ще опитам да обединя крочанките. Ейлве вече е загубена кауза; тръгнете с нас на север.
Старицата само поклати глава.
- Може и да си права. Но вече сме дали дума. Затова продължаваме към Ейлве.
16
Дароу чакаше на коня си върху един хълм, когато армията пристигна по смрачаване. Войниците вървяха цял ден, брулени от снежни фъртуни и стръвни ветрове.
Едион се откъсна с коня си от редиците, крачещи към малкия лагер, и препусна през вледенения сняг към стария лорд. Щом го настигна, махна с облечена в ръкавица ръка към воините зад себе си.