Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Хамелеонката - досети се Манон. Дориан кимна. - И мисенианците са повярвали?
- Безусловно - провлачи той. - Елин разбра от какво имат нужда и го използва, за да ги привлече към каузата си. Какво ще е необходимо, за да постигнеш същото с крочанките?
Манон легна по гръб върху шалтето си, грациозна като танцьорка. Заусуква около пръстите си овързания с червено парче плат крайчец на плитката си.
- Сутринта ще попитам Гислейн.
- Не ми се вярва да знае.
Златистите ѝ очи се плъзнаха към неговите.
- Наистина ли ме съветваш да попитам Гленис?
- Да. И смятам, че ще ти помогне.
- Защо ѝ е?
Дориан се чудеше дали Тринайсетте забелязваха себеомразата, която понякога се прокрадваше по лицето ѝ.
- Майка ѝ доброволно напуснала града си, народа си, кралицата си в сетните им часове, за да спаси кралската кръв. Твоята кръв. Според мен тя ти разказа тази история, за да проумееш, че и тя е готова на същото.
- Но защо не ми го каза в прав текст?
- Защото, както навярно си установила, не си голяма любимка в лагера... въпреки стратегическия ход с Железни зъби. Гленис си знае работата. Просто трябва да мислиш на нейното ниво. Научи защо изобщо лагеруват тук и тогава планирай следващия си ход.
Тя стисна устни, после ги отпусна.
- Имал си добри учители, малки принце.
- Явно все пак е било от полза да ме възпитава обсебен от демон тиранин.
Думите му прозвучаха равнодушно, макар че усети острите им ръбове в себе си.
Очите ѝ скочиха към гърлото му, към бледата линия през него. Дориан почувства погледа ѝ като призрачен допир.
- Още го мразиш.
Той вдигна вежда.
- Странно ли ти се струва?
Луннобялата ѝ коса проблесна на смътната светлина.
- Каза ми, че бил човек, че дълбоко в себе си останал човек и се мъчел да те защитава. Но го мразиш.
- Прощавай, ала методите му на защита не ми се нравеха особено.
- Все пак не човекът, а демонът е убил лечителката ти.
Дориан сключи челюсти.
- Няма значение.
- Няма ли? - смръщи се Манон. - Повечето хора едва издържат и броени месеци на валгско обсебване. Ти самият едва го понесе. - Той опита да прикрие изненадата си от безцеремонните ѝ думи. - Баща ти е успявал в това цели десетилетия.
Дориан прикова очи в нейните.
- Ако се мъчиш да представиш баща ми като благороден герой, само си губиш времето. - Мислеше да приключи с това, но след малко добави: - Ако някой ти кажеше, че баба ти вътрешно е била добра, че всъщност не е искала да убие родителите ти и още мнозина други, че не е имала друг избор, освен да те принуди да убиеш собствената си сестра, ще повярваш ли лесно? Ще ѝ простиш ли?
Манон сведе поглед към корема си - към белега, скрит под кожените ѝ дрехи. Дориан се приготви за резкия ѝ отговор. Тя обаче каза само:
- Уморих се да говоря.
Хубаво. Той също.
- Да не би да ти се прави нещо друго, малка вещице?
Гласът му загрубя, а и тя несъмнено чуваше ускорения ритъм на сърцето му.
Отговорът ѝ се състоеше в това да се плъзне върху него, в резултат на което косата ѝ се разстла около тях като завеса.
- Казах, че не ми се говори - пророни Манон и сведе уста към шията му.
Прокара зъби по кожата му, точно през бялата линия, където някога бе стоял нашийникът му.
Дориан простена приглушено и размърда бедра, притискайки се към нея. Манон се задъха и той спусна ръка по едната страна на тялото ѝ.
- Затвори ми устата тогава - каза той и плъзна ръка още по-надолу към задните ѝ части.
Тя продължи да го хапе леко по шията, по челюстта. Не беше извадила железните си зъби, но обещанието да го стори висеше като изкусителен меч над главата му.
Само с нея не изпитваше нужда да обяснява. Да се държи като крал, като нещо различно от истинската си същност. Само тя не го укоряваше за постъпките му, за провалите му, за онова, което предстоеше да стори.
Просто го даряваше с удоволствие и пълна забрава.
Ръката ѝ намери токата на колана му, а Дориан се пресегна към нейния и никой от двама им не проговори дълго време.
***
Дори отдушникът, който намери през нощта - два пъти, не съумя да укроти нервите ѝ, но когато утрото пукна, сиво и мрачно, Манон се запъти към по-голямата палатка на Гленис.
Остави краля да спи, увит в одеялата, които бяха споделяли, макар и да не му беше позволила да я прегърне. Просто го загърби и затвори очи. На него като че ли не му пречеше, задоволен и сънен, след като го беше яздила, докато и двамата не достигнаха върха на удоволствието си. Кралят заспа бързо и дълбоко, а Манон дълго време продължи да мисли как точно да проведе срещата.