Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Сърцето ми се преобръща уплашено, едва не се задавям с глътката кафе, която съм отпила. Не съм го виждала от вчерашния инцидент с ръката на Конър, заклещена в сутиена ми. А не искам и да го виждам.
Изобщо не биваше да вдигам телефона.
Всъщност, изобщо не биваше да идвам на работа днес!
— О! — измънквам. — Ъъъ… здравейте.
— Би ли дошла в офиса ми за минутка, ако обичаш?
— Какво… аз ли? — питам нервно.
— Да, ти.
Прокашлям се смутено.
— Трябва ли да… да нося нещо?
— Не. Донеси само себе си.
Той затваря. Няколко минути оставам загледана в телефона, като усещам да ме побиват студени тръпки. Знаех си аз, знаех си… В крайна сметка… ами да, ще ме уволня. Заради… просташка… немарливост… немарлива простащина.
Така де, то си е простащина да те изловят в службата с ръката на гаджето в сутиена ти.
Добре де, все едно, нищо не мога да направя.
Поемам си дълбоко дъх, ставам и се повличам към директорския единадесети етаж. Пред вратата на офиса на Джак Харпър има бюро, но без секретарка на него, така че направо почуквам.
— Влез.
Предпазливо открехвам вратата. Помещението е огромно, окъпано в слънчева светлина и с дървена ламперия по стените. Джак седи начело на голяма овална маса, край която са насядали още шестима души, мъже и жени. Изведнъж си давам сметка, че никога не съм виждала никой от тези хора. Прелистват някакви материали, отпиват от чаши с минерална вода, а атмосферата е някак натегната.
Да не би да са се събрали да гледат как ще ме уволни? Това да не е някакъв откачен семинар за уволняване на служители?
— Здравейте — казвам с възможно най-овладян тон, но си знам, че съм изчервена като домат и че изглеждам напълно спихната.
— Здрасти — усмихва ми се Джак. — Ема… спокойно. Нищо тревожно няма. Само исках да те питам нещо.
— О! Ами добре — отронвам изненадано.
Е, сега вече съм тотално объркана. Какво би могъл да ме пита Джак Харпър, за Бога?!?
Той взема някакъв лист и го вдига така, че да мога да го видя.
— Какво според теб е изобразено на тази рисунка, Ема? — пита Джак.
О, мамка му, сега я загазих!
Кошмар на кошмарите!
Докато навремето си търсех работа, веднъж се явих на интервю в банка „Лейнс“ и на него ми показаха някаква заврънтулка, попитаха ме какво виждам и аз им казах, че виждам някаква заврънтулка. Издъних се, естествено. Ама сега вече знам за какво става дума, така че ще внимавам.
Всички ме зяпат втренчено. О, Боже, искам да отговоря правилно! Сам ако знаех какъв е правилният отговор…
Вглеждам се напрегнато в рисунката, а сърцето ми бие до пръсване. Виждам нарисувани два кръгли предмета. С леко грапава форма. Изобщо си нямам представа какво би могло да бъде това. Абсолютно никаква представа. Приличат ми на… приличат ми на…
Изведнъж ми светва!
— Орехи! Два ореха!
Джак избухва в смях, един-двама от останалите край масата се засмиват приглушено, но бързо потушават веселието си.
— Е, мисля, че това доказва моето мнение — отбелязва Джак.
— Не са ли орехи? — питам разочаровано и безпомощно местя очи по лицата на присъстващите.
— Предполага се, че са яйчници — отговаря ми през зъби някакъв мъж с очила без рамка.
— Яйчници ли? — зяпвам озадачено рисунката. — О, да! Хм, да. Сега вече определено забелязвам яйцевидната форма на два…
— Ореха! — възкликва Джак, като бърше насълзените си от смях очи.
— Както вече обясних, яйчниците са само част от серия символни изображения на женствеността — с отбранителен тон заговорва един от мъжете. — Избрахме на изображението да има яйчници, като символ на плодовитостта, едно око, като символ на мъдростта, дърво, като символ на природата майка…
— Същината на идеята ни е, че тези символни изображения могат да бъдат използвани при цялата серия продукти — уточнява една чернокоса жена, като се привежда напред на стола си. — Независимо дали ще е безалкохолна напитка, дреха или парфюм…
— Целевият ни пазар възприема и откликва много добре на абстрактни образи — добавя мъжът с очилата без рамка. — Проучванията показаха, че…
— Ема — поглежда ме Джак отново, — ти би ли си купила безалкохолна напитка с изобразени на опаковката й яйчници?
Всички погледи се насочват очаквателно към мен.
— Ъъъ… — прокашлям се смутено, защото си давам сметка, че някои от хората ме гледат доста враждебно. — Ами… по-вероятно не.
Неколцина от присъстващите се споглеждат многозначително.
— Това едва ли е показателно — чувам някой да измърморва.
— Джак, три творчески екипа са работили по тази идея — настойчиво казва чернокосата жена. — Не можем да я зарежем и да започнем всичко отначало. Просто не можем!