Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
„Като на момиче“ — казвам си наум и съзнавайки, че го зяпам, извръщам очи.
— Приятно ми е, казвам се Адам! — представя се той и подава ръка.
Без да му обръщам внимание, аз свеждам очи към списъка с гостите.
— Не виждам никакъв Адам в списъка! — отсичам.
— Да, знам. Просто минавах — свива извинително той рамене.
— Хубаво, но това е частно събитие. Само с покани! — натъртвам, обаче той просто си стои и се хили, сякаш всичко това е много забавно.
— Да не би да ме изхвърляте?
Поемам си рязко дъх. Май не е много учтиво от моя страна. Накрая смотолевям:
— Е, може и така да се каже.
— Окей, не се притеснявайте! Тръгвам си! — изяжда си последното кюфте и пресушава чашата си. — Предайте моите комплименти на готвача! Страхотни кюфтета! — Попива устни със салфетката си, оставя чашата си и допълва: — Само че следващия път вземете истинско шампанско.
Виж го ти! Ама че нахалство!
— До скоро!
— Надали — промърморвам под нос, докато го наблюдавам как се обръща и тръгва през тълпата.
— Кой беше този? — стряска ме гласът на Нейт и аз се обръщам, за да го видя точно зад мен.
— О, ами… никой — побързвам да замажа положението аз. — Просто някакъв натрапник. — И бързо сменям темата. — А при теб как е? Всичко ли е наред в студиото?
— Всъщност по-скоро кошмар, но мисля, че вече всичко е наред — отговаря ми той и плъзва ръка през кръста ми. — А при теб как е?
— О, добре! — кимам разсеяно. Чувствам се като замаяна. Макар че е напълно очаквано. В крайна сметка това е първото голямо откриване на изложба в тази галерия, както и първото ни официално представяне на нас като двойка.
— Само добре? — пита той и сбърчва чело. И когато поглеждам в очите му, си спомням за всичките години, които прекарах в мечти за него, мислейки, че съм го изгубила завинаги, питайки се какво ли ще стане, ако отново го срещна.
А сега ние сме отново заедно и той стои до мен, и ме прегръща.
Добре ли казах, че съм? Да не съм ненормална?
Усмихвам се, повдигам се на пръсти и го целувам.
— Не. Всичко е перфектно! — прошепвам.
Тринайсета глава
Е, може би не всичко.
Ако трябва да бъда честна, бих предпочела телефонът на Нейт да не звънеше през пет минути до края на вечерта и той да не изчезваше навън, за да приема обажданията от студиото си.
Беше и малко вбесяващо, когато после всички отидохме в малкия китайски ресторант на ъгъла и Нейт отказа да хапне от нещата, които поръчах за двама ни. Отказа и пилето в сладко-кисел сос, и пържения ориз. Непрекъснато мърмореше за калории, вредни въглехидрати и някакви „Е“-та, което си беше срамота, защото неговите задушени зеленчуци въобще не можеха да се сравнят по вкус с моето блюдо.
Както и да е. Не е кой знае какво. Просто го отбелязвам като факт. Както се казваше в късметчето в моята курабийка: „Нищо не може да застане между теб и твоя любим!“ Че какво са няколко телефонни разговора и няколко блюда пиле в сладко-кисел сос между сродни души?!
Така де.
Всички седим на голяма маса — Нейт и аз, Кейт и Джеф, Робин и Магда, която е довела сина си Даниел. За щастие в мига, в който ни го представя, установявам, че той е просто от онези хора, които не са фотогенични — на живо въобще не прилича на Остин Пауърс.
Е, може би думата „въобще“ е малко силно казана, но със сигурност не очакваш от него да се разкрещи: „Уау, бейби!“ и да откриеш в гардероба му само кадифени костюми и ризи с къдрички.
Когато научава, че Робин е неомъжена и еврейка, Магда автоматично навива сватовническите си ръкави и преди да се усетим, Робин и Даниел вече седят един до друг. Междувременно шефката ми забавлява цялата компания с невъзможните си истории, в това число онази за съпруг номер две и тубичка суперлепило, въпреки че синът й се изчервява като домат и я моли да млъкне. Оставам с впечатлението, че все пак има нещо, което една еврейска майка обича повече от сина си — и това е да го поставя в неудобно положение. На някакъв етап той едва успя да я спре да не извади негови голи бебешки снимки и да покаже на всички „какво красиво бебенце беше моят Даниел, ами да!“.
А после, преди да се усетим, вече стана късно и всички се разотиваме. Двамата с Нейт хващаме такси до неговия апартамент, въпреки че до моя можем да стигнем и пеш, обаче както той казва, защо да ходим в моята миниатюрна квартира, където при това имам съквартирантка, когато разполагаме с апартамент на цял етаж само за нас.