Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Това ли си чувал за мен?

— Да. През целия си живот съм слушал само такива работи за теб и за семейството ти. Това е един наистина изключителен момент — седя тук и разговарям с една Ренуик! Ако не бях видял брат си да прави същото онази вечер, тази моя постъпка би могла да бъде окачествена като предателство. Нали разбираш — нещо като сприятеляване с врага.

— Ти пък си помисли как се чувствам аз, като се налага да ти сервирам — подхвърли Каролайн.

— Разбирам какво имаш предвид — съчувствено рече Сам. — Така, одобрихте ли се с Джо най-после?

— Той това ли ти каза? — изненада се тя.

— Да ми каже? Джо нищо не казва — трябваше да си го разбрала досега. — Тъй като продължаваше да го гледа с неразбиране, Сам обясни: — Джо най-много си пада по геофизиката, но също така може да го чуеш да говори за солеността на морската вода и за последните технологични новости в корабоплаването и водните изследвания. Много е информиран по въпроса за сателитната навигация и не можеш да го спреш, когато започне да ти говори за новите методи на карбонатно датиране на предметите, които открива на дъното. Но иначе…

— Иначе е човек, който си пести думите — довърши вместо него Каролайн.

— Бързо схващаш.

Няколко мъже от екипажа се насочиха към бара. Заговориха с група красиви художнички от Атланта, пристигнали в хотела за поредната си ваканция. Каролайн погледна към Сам Тревър и неволно се усмихна. Сам оказваше такъв ефект върху нея и по всяка вероятност върху всеки, с когото общуваше. Горните му предни зъби бяха пораздалечени и това му придаваше особено момчешко очарование. В ъгълчетата на сините му очи се виждаха ситни бръчици. Рамките на очилата му бяха изкривени, тъй като често се случваше да сяда върху тях.

— Според теб защо брат ти е решил да дойде именно тук? — попита Каролайн. — Дъното на океана е осеяно с останки от потънали кораби. Защо Джо се е заловил точно с «Камбрия»?

— Сигурно се шегуваш! — възкликна Сам и я побутна с лакът в ребрата, сякаш току-що е чул някаква страхотна шега.

— Напълно съм сериозна — отвърна тя. — Честно.

Сам веднага влезе в тона й:

— «Камбрия» е изключителна находка. Корабът е ценен както от историческа, така и от иманярска гледна точка. Мен ако питаш, Джо е заложил преди всичко на златото. Каквито и други причини да има, за него те са без значение, ако гмуркането няма да го направи богат.

— Наистина ли?

— Наистина. «Камбрия» е заседнала в плитчините и всеки би си помислил, че изваждането й ще е лесна работа. Само че не е така. Потънал е на голяма дълбочина — има си геоложки термин, но няма да ти досаждам — обясни Сам с извинителен тон.

Той не се опитваше да се самоизтъкне, Каролайн съзнаваше това. Просто беше млад ентусиаст. Двамата с Джо може и да работеха в една и съща област, но стилът им беше коренно различен. Като гледаше този млад учен срещу себе си, тя не успя да се въздържи и да не се сети за Джо — за шоколадовия му тен и погалената от слънцето коса, за пиратския му поглед и силните му ръце. На устните й плъзна усмивка. Колко различни — и същевременно еднакви — биха могли да бъдат двама души! Точно както тя и сестрите й между другото.